— Няма ли… да дойдеш при мен след това?
Лицето му остана безразлично.
— Не. Тази вечер няма да те безпокоя.
Лоугън понечи да се обърне, но Мадлин леко докосна китката му и той спря. Ясните й кехлибарени очи срещнаха неговите.
— Нямам нищо против — каза тя.
Това беше допустимата форма на покана, която тя можеше да си позволи.
Настъпи ужасно, тежко мълчание. Лоугън беше притеснен от изкушението, защото знаеше много добре какво му предлага тя. Точно това и той самият много желаеше. Дощя му се да се засмее от безсилие пред начина, по който Мадлин отказваше да се защитава. В това се криеше нейната особена сила — можеше да понесе всеки укор и да не се обиди. Той почти й завиждаше, защото не притежаваше подобна сила.
Лоугън се наведе и я целуна по челото — устните му усетиха копринената й кожа, гъвкавото й тяло в ръцете му… но след целувката той се отдръпна.
— Лека нощ — каза с дрезгав глас.
Мадлин кимна с пресилена усмивка и отиде в стаята си. Тя щеше да го остави на спокойствие колкото беше нужно. Щеше да прояви търпение, също както човек е търпелив с диво същество, което иска да докосне… същество, което може да бъде приучено да взема храна от ръката или пък да я отхапе, ако поиска.
Мадлин се преоблече в тънка нощница с дълги ръкави и се плъзна между тежките копринени завивки. Постепенно топлината на тялото й загря леглото. Костите я боляха и тя дълго време се въртя, докато най-сетне откри най-удобното положение.
Сънят й беше лек. Мадлин напразно се ослушваше да чуе как Лоугън влиза в стаята си, която беше съвсем наблизо. Тя ту задрямваше, ту се събуждаше и не можеше да намери покой. Стресна се от някакъв сън и откри, че краката й са свити, затова разтри прасците си да се отпуснат. Изведнъж почувства силна режеща болка в десния крак — мускулът й се беше стегнал и пареше. Тя не помнеше дали е издала някакъв звук, но сигурно беше извикала, защото гласът на Лоугън проряза тъмнината и тя почувства как той сяда на леглото до нея.
— Мади — каза Лоугън и я погали, защото се беше свила от болка. — Мади, какво ти е, по дяволите? Кажи ми…
— Кракът ми — изохка тя. Болеше я. Не можеше да помръдне. — Не ме пипай…
— Нека да видя — Лоугън блъсна ръцете й и опипа крака й. — Опитай се да се отпуснеш.
— Не мога.
Тя се облегна на него и се сгърчи, когато ръката му обхвана прасеца й. Той напипа стегнатия мускул и нежно го разтри, докато болката стихна. Мадлин облекчено въздъхна и се отпусна на гърдите на Лоугън, докато той продължаваше масажа. Когато посегна към другия й крак, тя тихо промърмори:
— Този е добре.
Но Лоугън я накара да замълчи.
— Какво се случи? — попита той и вдигна нощницата й нагоре.
— Събудих се със стегнат мускул — отговори Мадлин, вече успокоена. Изглеждаше, че Лоугън знае точно как да я пипне, колко силно да разтрие мускулите й, без да я боли.
— Джулия каза, че може да се случи — ставало често при жени в моето състояние.
— Не знаех — поклати глава Лоугън, като че не вярваше. — Колко често се случва?
— Не зная. Сега беше за първи път. — Тя свенливо дръпна нощницата, която се беше вдигнала твърде високо. — Благодаря ти. Извинявай, че те разтревожих.
Ръцете му я пуснаха, Мадлин се прозина и се сви на своята половина от леглото.
В тъмнината чу как Лоугън се съблича — дрехите летяха на пода. Мадлин отвори очи.
— Няма ли да си вървиш? — попита тя колебливо.
— Не, мадам. — Той пропълзя до нея. — Изглежда, че е предопределено тази вечер да бъда в леглото ти.
— Нима намекваш, че съм се опитала да те измамя…
— Ясно е, че не можеш да устоиш на чара ми. Разбирам.
Той я прегърна и засмян я целуна.
Мадлин разбра, че Лоугън я дразни и го блъсна в гърдите.
— Какъв надут мъж! — възкликна тя през смях, а той мушна ръка под главата й.
— Целуни ме.
Лоугън здраво я беше прегърнал и устата му нежно се доближи до нейната, дъхът му пареше бузата й. Закачливото му настроение беше изчезнало, заменено от напрежение, от нежност, която не беше очаквала отново да усети. Той докосна тялото й с върха на пръстите си, погали я по гърба, после връхчетата на гърдите й, гънките на коленете. Мадлин лежеше неподвижна под него и се носеше на вълната на удоволствието, трепереща от желание, когато устата му докосна гръдта й.
Лоугън дълго целува зърната на гърдите й, смучеше ги и ги галеше с език, докато те не се втвърдиха. Мадлин се изви нагоре в желанието си да усети тялото му върху своето, копнееща да я притисне с цялата си мощ… но той се отдръпна и продължи да я гали надолу по тялото с пръсти, които я изгаряха.
Срамът я напусна и тя усети как стене и охка, как разтваря бедра за него, докато пръстите му не потънаха в нежната й плът.