Мадлин се усмихна, макар сърцето й да биеше неспокойно.
— Донесоха ли всички цветя? Някой да е бил в кухнята наскоро?
— За всичко ще се погрижим — увери я госпожа Бийчъм. — Къщата е пълна с божествени цветя, а готвачката изглежда е надминала себе си. На гостите ще им се стори, че са в рая… А когато вие се появите да ги поздравите, господин Скот ще бъде мъжът, на когото цял Лондон ще завижда.
Мадлин нервно попипа диафрагмата си. Бременността й вече леко личеше, но пурпурната рокля беше ушита така, че да я прикрие. Блузата следваше стройните линии на тялото й, а полата се диплеше богато надолу. Тоалетът беше изненадващо семпъл, единствената украса бяха трите рубинени клипса, които придържаха предницата, а гърдите й блестяха с белотата си над тях. Червеникавият оттенък на балната рокля й отиваше, кожата й на този фон изглеждаше като порцеланова и допълваше кехлибарения цвят на очите. Златистокестенявата й коса беше завита на тежки къдрици и прибрана нагоре, като подчертаваше нежната извивка на дългата й шия.
Лоугън влезе в стаята и рязко спря. Той изглеждаше великолепно в официалното си вечерно облекло със синьосива жилетка от тежка коприна. Очите му, най-сините очи, които Мадлин беше виждала, блестяха от някакво нестихващо чувство, когато я погледна. А щом заговори, гласът му беше по-дълбок от друг път:
— Надявам се, че това ще ти хареса.
Той й подаде черна кутия за бижута. Изненадана от неочаквания подарък, Мадлин пристъпи да го поеме.
Госпожа Бийчъм се усмихна и направи знак на прислужницата да излязат, като затвори вратата след себе си, за да ги остави насаме.
Мадлин ахна от удивление, когато отвори кутията. Вътре имаше огърлица от злато и рубини, а също и подходящи обици.
— Колко са красиви! Не очаквах… — тя вдигна поглед към него. — Много си щедър. Благодаря ти, Лоугън.
Високите му скули леко се изчервиха. Той взе огърлицата и застана зад Мадлин, за да я закопчее на врата й. Тя наблюдаваше изражението му в огледалото и замря, когато усети допира на горещите му пръсти. Лоугън доста се измъчи, докато й сложи огърлицата, чиято закопчалка беше сложна, а дъхът му леко раздвижи внимателно нагласените й къдрици.
Мадлин си окачи обиците и обърна глава, наслаждавайки се на техния звън.
— Как ти се вижда роклята ми? — попита тя Лоугън.
За нейно разочарование той нито се възхити, нито я одобри.
— Деколтето е доста дълбоко.
Мадлин леко се намръщи.
— Джулия я видя и каза, че е съвършена.
— Само ако възнамеряваш да се отдадеш на живот — промърмори той, а погледът му беше прикован в деколтето й.
— Ако не ти харесва, мога да облека нещо друго…
— Не, носи си тъпата рокля — каза той, като се стараеше да говори с равнодушен тон, ала си оставаше нацупен.
Мадлин прехапа устните си да не се засмее. Тя търпеливо издържа втренчения поглед на Лоугън.
— Ще се простудиш в тази рокля — рече той загрижено.
— Къщата е отоплена — отбеляза тя. — Ще се чувствам добре.
Мадлин видя, че е стиснал юмруци, за да се въздържи да не я докосне.
— Да слизаме ли долу?
Лоугън изсумтя и й подаде ръката си, за да я отведе в балната зала с такъв вид, сякаш присъствието на бала за него не беше удоволствие, а досадно задължение.
За щастие гостите изобщо не се смущаваха и се веселяха. Стотици хора бяха напълнили къщата и с възхищение обсъждаха колекцията от произведения на изкуството на Лоугън, отрупаните маси с отбрани деликатеси, веселата музика, изпълваща голямата зала.
Вдъхновени от романтичната атмосфера двойките изчезваха да се уединят в многобройните уютни кътчета на голямата къща, а клюкарките си шушукаха като кокошки. Джулия явно беше успяла да подбере умело представители на различни слоеве на обществото, с които Лоугън имаше връзка: аристократи, богаташи без титли, художници, писатели, дори няколко политици. Това множество представляваше интересна смесица — само за една вечер тук можеха да се открият достатъчно скандални случки, които щяха да пълнят страниците на вестниците седмици наред. Господата се наслаждаваха на безкрайните запаси на домакина от хубав ликьор и пури и отвреме-навреме избухваха в леки спорове за благоразположението на някоя загадъчна дама. Но никоя от дамите не привличаше вниманието така, както Мадлин.
Тя се държеше непосредствено, бъбреше, усмихваше се и поддържаше разговора с околните с учудващо умение. Маниерите й изглеждаха толкова естествени, че беше невъзможно да го прави престорено. Лоугън забеляза не без ирония към себе си, че тя цял живот беше възпитавана да се държи именно така — като истинска светска дама. Семейството й, естествено, не беше планирало женитба на дъщеря си с мъж като него, но, както изглеждаше, Мадлин изобщо не се притесняваше, че съпругът й е актьор.