— Роланд, справяш се чудесно — обади се Сузана, — но трябва да продължиш да се държиш. Онова, което ни кажеш, ще помогне да хванем извършителя на това ужасно злодеяние.
Джубилий Балантайн се изкашля, намигна на младата жена и рече:
— Каза ли ти името си?
Икономът поклати глава.
— Не, милорд. Беше любезен, поговори малко за времето, попита от колко време живея в Оксфорд. Какво било мнението ми за епископ Раундтрий? О, Боже! Сега всичко ми става ясно. Той ме е задържал далеч от моя господар, докато неговият съучастник го е убивал. О, Боже!
— Точно така — отвърна мировият съдия. — Но ти не си могъл да знаеш, че това е измама. Хайде, стегни се, както ти каза вече и лейди Маунтвейл. Забеляза ли нещо по-особено в този млад мъж, някаква отличителна черта?
Икономът клатеше глава, кършеше ръце, перуката му се бе изкривила, но това нямаше значение за него, тъй като бе прекалено разтревожен, за да говори.
— Помисли, човече!
— Да, да, сега си спомних. Той носеше този пръстен на лявата си ръка. Епископ Раундтрий има идентичен с неговия пръстен. Понечих да го питам откъде го има, но в този момент той ми подаде пакета и вече нямаше кога да го сторя.
— Опиши ни пръстена.
— Още по-добре е да донеса пръстена на епископа — обади се Балантайн. — Сигурен си, че е идентичен, така ли?
Роланд кимна.
Сузана не завиждаше на мировия съдия за задачата, която го очакваше. Той се върна много бързо и застана на прага, намръщен.
— Той няма пръстен.
Младежът скочи на крака.
— Не, милорд, епископът винаги носеше този пръстен, винаги. Попитах го веднъж за него и той се ядоса много от дързостта ми; помислих си дори, че ще ме удари. Той, разбира се, не го направи. Никога не ме е удрял. Е, направи го само веднъж, но защото му беше приятно.
— Тогава значи убиецът го е взел. Никой от нас не забеляза това преди. Един от пръстите му бе отрязан, вероятно онзи, на който е бил пръстенът. Очевидно убиецът не е успял да го измъкне, затова е прибягнал до това средство.
Роланд се строполи като отрязано дърво, изгубил съзнание.
На Сузана й се искаше да може да го последва. Вместо това тя излезе от салона и се запъти към кухнята, малко, мрачно помещение от задната страна на къщата. Намокри една кърпа и се върна при иконома; той беше все още на пода, само че сега хленчеше като дете. Младата жена се отпусна на колене и внимателно избърса лицето му.
— Всичко ще се оправи — рече тя и дори го повтори, макар да се съмняваше в думите си.
Погледна към съпруга си. Очите му бяха затворени.
Знаеше какво си мисли. Мислеше, че пръстените бяха идентични. И двамата са носили един и същ пръстен? Да не би да е знак за членство в някакъв клуб? В този момент в паметта й изплуваха думите на Тиболт: „И всички онези стари глупци, които защитават тайната…“
Пръстенът, както обясни най-сетне Роланд, след като погълна чаша богато, незаконно внесено френско бренди, беше от тежко сребро, с гравиран отгоре епископ с митра. Да, отдолу било написано нещо, но той не знаел какво.
— Интересно — рече Балантайн.
— Беше много голям, много тежък — додаде икономът. — Това помага ли за разследването?
— Би могло — отвърна Роухън.
Мировият съдия пусна бедния Роланд, след като му каза със зле прикрито презрение, че ще може да си легне, но първо трябва да напише имената на роднините на Раундтрий. Той самият щял да се погрижи за познатите.
Балантайн погледна замислено виконта.
— Струва ми се, че е крайно време да ми кажеш какво точно става тук, Филип.
После хвърли поглед към барона, но запитаният сви рамене и рече:
— Съжалявам, Джубилий, но нямам почти нищо за казване. С лорд Маунтвейл сме приятели от детинство. Единствената причина да се намирам сега тук, е, че познавам толкова добре Оксфорд. Роухън искаше да посети епископа. Бил приятел на баща ти, нали така ми каза, Роухън?
Младият мъж кимна.
— Точно така. За нещастие посещението ни се осъществи малко късно.
— Разбирам. Предполагам, че не знаеш нищо за този пръстен?
— За пръстена ли? Абсолютно нищо.
Мировият съдия се изправи.
— Каква каша. Всички в Оксфорд ще пожелаят да ме одерат жив, ако не открия в най-скоро време кой я е забъркал. Университетските възпитатели ще претендират, че случаят е техен. Може би е най-добре да ги оставя да правят каквото щат и така да си измия ръцете. Ах, но няма да го сторя. Така, защо не обсъдите тримата случилото се и после да дойдете да поговорите с мен. Наистина се нуждая от вашата помощ.