— Не ти вярвам — възкликна Сузана. — Не, Роланд бе истински покрусен от смъртта на своя господар. Откри тялото му и повърна. Плачеше неспирно. Беше разстроен. Не, не е бил Роланд, не може да е бил той.
— Раундтрий — заяви с безкрайно презрение Тиболт, — беше проклет педераст. Роланд задоволяваше известно време фантазиите му, така че той го прибра при себе си. Но тогава откри Теди, естествено в резултат на грижливото ни планиране, и бе готов да изпрати хубавичкия Роланд да си върви по пътя. И досега не мога да разбера как Теди успяваше да флиртува с онзи дъртак, без да повърне, но явно се справи чудесно. Епископът го желаеше неистово. И когато го каза на Роланд, несретното копеле го уби в пристъп на ревност. Достатъчно по този въпрос — додаде викарият. — Двамата си оставате по местата. Сузана, вземи свещите. Аз ще вървя след теб.
Духна самотната свещ, която бе донесъл. Скоро Роухън и Филип потънаха в мрак.
— Стойте край черепите, господа, или ще застрелям малката курва.
Баронът събу незабавно ботушите си. Взе ги в една ръка и тръгна безшумно след брат си. Филип побърза да го последва.
Обратният път до подвижната стълба им отне като че ли само един миг. Внезапно се чу вик и Сузана полетя върху съпруга си, а двамата заедно събориха виконта.
Чуха Тиболт да говори на човека отгоре — очевидно Тиодор Миках. Чуха издърпването на стълбата, скърцането на дървените куки в ръбовете на отворения гроб.
— Какво представлява проклетата чаша? — провикна се след него Филип.
Викарият се засмя. Звукът им се стори нереален. Той беше вече над тях.
— Сбогом, Роухън.
А след това надгробният камък се стовари над тях по-оглушително от гръмотевица.
Тримата потънаха в непрогледен мрак.
— Никак не си падам по тъмнината — обади се виконтът. — Още като дете го ненавиждах. Наистина.
— Сузана, добре ли си?
— Да, но съм съгласна с Филип. Никога не съм виждала толкова черно черно. Ужасяващо е.
— Това е моята ръка, Роухън, не на жена ти.
— О, извинявай. Поне всички сме тук живи и здрави.
— Играеше си с нас — произнесе замислено съпругата му. — Той не е нормален, Роухън. Трябва да се измъкнем оттук и да го открием. На всяка цена. Трябва да спасим чашата.
Не можеше да я види, но гласът й звучеше напрегнато, устремено.
— Да, права си. Доказа, че е напълно побъркан. Добре ли се чувстваш, Сузана?
Усети пръстите му по лицето си. Целуна дланта му.
— О, да, прекрасно.
— Тогава да се измъкваме оттук. Вече проверихме какво има в едната посока и видяхме, че коридорът свършва със стена от черепи. Сега трябва да тръгнем в другата посока.
— Не ми се вярва, че ще мога да те вдигна на раменете си, Роухън, и че ти ще успееш да избуташ надгробния камък.
— Нищо не пречи да опитаме, но се съмнявам.
— Ако не открием друг начин да излезем оттук, тогава ще опитаме — обади се младата жена, все така здраво вкопчена в ръкава на барона. — Аз съм много силна. Ще видите.
Тримата се хванаха за ръце, като Сузана беше в средата. Движеха се допрени до стената, като лорд Маунтвейл опипваше пътя със свободната си ръка.
— По дяволите! — промърмори той, след като усети паяк да полазва по кокалчетата на дланта му. — Ще ми се да бях с ръкавиците си.
Стори им се, че вървяха така цяла вечност.
Започнаха да усещат наклон под краката си. Внезапно Роухън се натъкна на стена от пръст и камъни. Трескаво заопипваха повърхността й.
— Нищо — рече най-сетне лорд Деренкорт. — Страхувам се, че сме хванати в капан.
— Не — заяви непоколебимо младата жена, — не сме.
— Знам, че се опитваш да поддържаш духа ни, любов моя, но…
— Не — повтори тя, а въодушевеният й тон все едно че ги заля с ослепителна светлина. — Хайде, да се връщаме към крещящата стена.
— Но ние вече бяхме там — възпротиви се Филип. — Мисля, че по-скоро трябва да отидем под гроба на игумена. Роухън ще опита да ме вдигне, а аз ще се напъна да отместя камъка.
— Не, той е прекалено тежък. Идвайте с мен!
И тя ги изостави. Чуха само леките й стъпки, които я отнасяха нататък по коридора.
— Ама тя бяга ли? — учуди се виконтът. — Но тук е съвсем тъмно.
— Ще се нарани — провикна се Роухън и се спусна след нея, като се спъваше и проклинаше, но не намаляваше темпото. — Сузана! Почакай ме!