Това бе пълна загадка за всички.
Колкото до Мариан, тя си бе внушила, че не е безразлична към Пулвър. Това бе объркало окончателно бедния човечец и го караше да тича да се крие в кухнята.
— Та тя е още дете — обясняваше той на Тинкър, камериера на негово превъзходителство, — дете, но той я оставя да седи в скута му, да докосва лицето му с малките си пръстчета, които почти не вади от устата си. Тя пищи — пищи от смях и това като че ли му доставя радост. Понякога пък крещи от недоволство. Тогава баронът само я целува и й казва да млъкне, а тя изпълнява. Това е смайващо, Тинкър. А сега пък взе да се заглежда по мен. Не мога да го понеса, Тинкър. Не ми е в природата да търпя малки деца.
Но само след седмица Пулвър бе истински щастлив, когато момченцето докоснеше бузата му с мокрите си пръстчета. А първия път, когато го целуна, едва не изгуби съзнание от радост. Но ако се случеше Мариан да затропа с крака и да завика, той се озоваваше много бързо в коридора и хукваше да търси барона. Онзи, на когото се възхищаваше най-много обаче, бе Тоби, макар последният да бе още само едно момче. Двамата четяха заедно и посещаваха Британския музей. Роухън сподели със своята съпруга, че никога досега не бе виждал толкова въодушевен подобния си на мъртвец секретар.
Колкото до Сузана, всеки път, когато трябваше да стъпи в дома на един или друг представител на висшето лондонско общество я за бал, я за прием или парти с игра на карти, тя се чувстваше уплашена до смърт. Знаеше всеобщото убеждение, че бедният барон бе извършил страшна грешка и я бе задълбочил още повече, като ненадейно бе извадил на бял свят своята съпруга и момиченце. Знаеше също така, че всички очакваха той в най-скоро време да ги зареже отново в изгнание и да поднови стария си разюздан начин на живот. Тази мисъл я депресираше безкрайно.
— Горе главата — казваше неизменно Роухън, преди да й помогне да слезе от каретата.
През тази сряда вечер на приема на „Кинг стрийт“, тя бе вдигнала толкова високо глава, че той вече се опасяваше да не си удари темето в горната рамка на вратата. Лорд Маунтвейл й се усмихна, обхвана я през кръста и я свали бавно на земята; не пропусна да забележи, че очите й потъмняха в резултат на неговия допир. Искаше му се да й каже, че се чувства като крал, когато го погледнеше по този начин. Вместо това произнесе дрезгаво:
— Казах ли ти, че тази вечер си особено прелестна? Харесвам косите ти, хванати по този начин, с всичките сини панделки преплетени в плитките ти.
— Да, но не го мислиш сериозно. Панделките са избрани, за да бъдат в тон със синята ми рокля. Ах, Роухън, знам, че просто опитваш да ми повдигнеш духа, за да не побягна да се скрия в стаята за почивка на дамите.
— Разкрихме те — отвърна той и я целуна. — Откога си станала толкова цинична?
— Просто съм реалистка.
— Не, ти си само едно глупаче — промълви баронът и я целуна по върха но носа.
Сцената се наблюдаваше от съвсем малко разстояние от Синджън Кинрос, графиня Ашбърнам, която изобщо не бе способна на каквато и да било проява на сдържаност.
— Роухън! — провикна се тя. — Това ли е твоята съпруга?
— Това, любов моя — обърна се младият мъж към Сузана, загледана в красивата дама, която бързаше към тях, — е Синджън Кинрос, една от най-приятните особи сред моите познати. А господинът, който крачи след нея, е Колин Кинрос, съпругът й. Съмнявам се, че някога изобщо успява да я догони, освен ако тя самата не пожелае. — Усмихна се на новодошлата и пусна съпругата си. — Е, малката — провикна се към високата млада персона той, — изглеждаш в чудесна форма както винаги. Колин, ти все още дишаш равномерно.
— Не би трябвало да оставям Синджън да се доближава до теб — отвърна мистър Кинрос, като оглеждаше с интерес Сузана. — Тя обаче заяви, че след като си женен, вече няма опасност от любовните ти аванси; не че си спомня някога изобщо да си правил подобни аванси, което, естествено, я разочарова. Дори започна да мисли, че е грозна и безинтересна. Беше ми нужна почти една седмица, за да я разубедя.
— Сузана — обади се графинята, — на теб сигурно не ти е много лесно, особено като се има предвид репутацията на Роухън. Струва ми се, че трябва да се отправим към това мрачно място и да щурмуваме драконите. Какво ще кажеш?
За радост на барона Синджън взе съпругата му под своето крило и започна да я развежда като майка, горда да представи пиленцето си.