— Милорд! — провикна се от един отворен прозорец на горния етаж мисис Бийт. — Добре ли се чувствате? Може би дробчетата, които ви предложи на закуска готвачката, не са ви се отразили добре?
Баронът се засмя отново. Дори по-силно от преди. Нищо чудно, че домакинката го мислеше за болен.
— Не са се отразили добре — извика в отговор той. — Няма друго обяснение.
— Защо мисис Бийт мисли, че си болен? — заинтересува се Сузана. — На мен ми се струваш напълно здрав. Продължаваш да се усмихваш и не обръщаш никакво внимание на думите ми. Добре тогава. Знаеш ли, че братя Харкър искат да ми дадат породисто котенце за надбягвания? Казаха, че ще ме научат как да го обуча, но трябва да запазя в тайна получените знания. Досега не бях чувала за такива котки, но това може да се окаже интересно. Ти какво мислиш?
Роухън се засмя отново. И изведнъж, съвсем ненадейно, стана сериозен.
— Коте за надбягвания ли? Не, трябва да не си ги разбрала правилно.
— Напротив, точно това ми казаха.
— Не е честно — измърмори баронът, като ритна един камък с върха на ботуша си. — На мен никога не са ми предлагали състезателно коте. А с теб едва са се запознали. Откъде биха могли да знаят, че ще се оправиш с едно от техните състезателни котета? Нищо чудно да провалиш всичко.
— Ще те оставя да обучаваш котето с мен, ако искаш.
Маунтвейл прие предложението, макар то да не му се понрави.
— Много добре — рече най-сетне той; в гласа му младата жена усети недоволство. — Но аз продължавам да искам да си имам свое. Проклети да са.
7
Роухън седна на удобния си кожен стол зад огромното махагоново бюро в библиотеката. Беше направил всичко възможно за момента. На вратата се почука тихо.
— Влез — провикна се той.
Беше Фиц; изглеждаше по-висок от обикновено. Имаше вид на господар на царство, което преживяваше тежък период, но днес поне щеше да бъде крал.
— Събрах всички хора, милорд — заяви със строго официален тон той. — Те ви очакват на източната поляна.
Това бяха жители на село Маунтвейл, много арендатори на ферми на имението и персоналът на къщата. Дори мисис Бийт бе застанала под едно ябълково дърво, кръстосала ръце пред масивната си гръд. Ози Харкър държеше една от най-добрите котки-мишелови на Роухън и я галеше под брадичката. Животното очевидно бе на седмото небе. Освен това най-вероятно бе полудиво.
На поляната се бяха събрали не по-малко от седемдесет и пет мъже и неколцина жени. Видя Сузана, застанала отзад с Мариан на ръце и Тоби до нея.
Всички имаха мрачен вид.
— Благодаря, че дойдохте — започна баронът. — Вече всички сте разбрали, че снощи някой е влязъл в къщата. Опитал се да претърси спалнята на мисис Карингтън, но Тоби дошъл и осуетил намеренията му. Как е успял да се промъкне, как е разбрал коя е стаята на мисис Карингтън, нямам представа. Тази сутрин Бен е открил парченце вълнен плат, закачено на клона на едно дърво край конюшнята. — Маунтвейл даде знак и хората започнаха да си го предават от ръка на ръка и да го разглеждат. — Искам да държите очите си отворени на четири. Ако видите непознат човек, особено пък облечен в този син цвят, незабавно информирайте мистър Фиц.
След това обяви награда, която бе посрещната с одобрение, а накрая покани всички да опитат от превъзходното ябълково вино на мисис Хорсли, но само по една чаша. Малко повече от това количество бе достатъчно да накара изпилия го да се разсъблече и да започне да танцува и да пее неприлични песни.
Никой не се изненада, когато мъжете посрещнаха предложението за ябълковото вино по-въодушевено, от това за наградата.
По-късно Роухън подаде запечатаното писмо на иконома.
— Пусни го по пощата, ако обичаш, Фиц. Много е важно.
— Както виждам — Лондон, милорд.
— Да, до един джентълмен, на когото мога да се доверя. Филип Мърсъро, виконт Деренкорт.
— Не сме изживявали такова вълнение, откакто скъпата ви майка падна от онази круша в ръцете на Реймънд. Спомняте си лакея Реймънд, нали, милорд? Много приятен младеж, с добър характер и чувство за хумор. Няма да забравя какъв късмет беше, че точно в този момент той стоеше под крушата.
Дали икономът си позволяваше да иронизира? Така изглеждаше.
— Последните събития обаче са прекалено вълнуващи. Ти не видя Мариан, застанала на ръба на перваза. Честно казано копнея за малко скука. Това може да се окаже опасно, Фиц.
— Разбрах, че този човек се промъквал вече три пъти в дома на мисис Карингтън.
Как бе научил това? Баронът премигна и изви вежди. Икономът знаеше нещо.
— Изглежда е същият. Точно затова писах на един джентълмен в Лондон, на когото имам доверие. Стана ли вече време за закуска?