— Шегуваш ли се, Роухън?
— За какво?
Момчето хвърли отново поглед към богинята.
— Не може да ти е майка. Млада е и красива, но наистина си приличате. Нейните очи обаче са сини, не зелени. Да, сетих се. Трябва да ти е сестра. Кой от двама ви е по-големият?
— Аз нямам сестра, Тоби. Престани да я зяпаш така. Та ти си само на осем години. И ми е майка, честна дума.
Лейди Маунтвейл, която наблюдаваше леко слисана детето, кимна в потвърждение на думите на сина си. Малкият определено бе наблюдателен и много интелигентен.
— Очевидно вече си тръгнал по пътя на един бъдещ хедонист, момчето ми — заяви с очарователна усмивка тя. — Аз съм смаяна и удовлетворена. Кое е това красиво дете, прескъпи мой? Да не би да си измъкнал от вълшебната си шапка някое копеле? Трябва да си го създал, когато си бил на петнайсет-шестнайсет години. Браво, Роухън. Браво. Скъпият ти баща щеше да бъде толкова доволен. Жалко, че така и не разбра за това. Защо не му каза за това прекрасно момче? Това щеше да изпълни с радост последните му дни.
На изпълнения с благоговение Тоби думите й му подействаха като плесница. Той се наду като петле.
— Аз не съм копеле, миледи. Аз съм Тоби Холуърт. Роухън наистина мисли, че баща ми е копеле, но аз съм си законен, честно.
— Баща му е копеле ли, прескъпи мой? Такова нещо и в сънищата си не съм виждала. Всичко това ми се струва много странно.
— Той е копеле по характер — отвърна младият мъж, — не по рождение.
— Да не би бащата да ти е изпратил прелестния си син, за да го напътстваш по проблемите на светския живот?
— Не. Тоби всъщност е братче на ужасената млада дама, която си видяла в твоите видения. Тоби, иди да доведеш Сузана. Ако Мариан не спи, кажи на сестра си да вземе и нея.
— Да, сър — отвърна момчето, хвърли последен поглед към невероятно красивата жена, която не можеше да е майка на Роухън, и излезе заднишком от салона.
— Среши си косата, Сузана.
— Какво й има на косата ми, Тоби? Тази сутрин я сресах. Какво ти става?
— Ти нямаш като нейната коса, Сузана. Моля те, трябва да направиш нещо, иначе ще се почувстваш като слугиня.
Младата жена постави ръце на хълбоците и се вторачи в брат си.
— Идваш и ми казваш да бързам. После ми нареждаш да си среша косата. Какво става? Посетители някакви ли има?
— Една посетителка. Роухън каза, че е майка му, но явно се шегуваше. Това е невъзможно.
— Защо да е невъзможно?
— Тя е повече от красива, Сузана. Моля те, среши си косата. Имаш ли някакви бляскави фиби, с които да я задържиш?
— Не, нямам. — Все пак се приближи до тоалетката и започна да оправя прическата си. Среса косите си назад и ги върза на тила. Усмихна се на момчето в огледалото, след това прибра няколко кичурчета зад ушите си. — Е, така по-добре ли е?
Той я огледа.
— Малко. Ами роклята, Сузана? Нямаш ли нещо, с което ще изглеждаш по-бяла и, може би, по… ъъ, по-нежна и…
Не знаеше кои думи да употреби. Но сега вече младата жена разбра, че долу с Роухън трябва да беше някоя изключителна красавица. И със сигурност — не майка му. Неговата майка трябваше да е възрастна жена, а не младо момиче. А и нали той й бе казал, че в момента тя е някъде из Европа? Дали не беше някоя съседка? Или любовница? Дори човек с неговата репутация не би довел любовницата си вкъщи. Тоби сигурно бъркаше нещо. Въпросната дама не можеше да е майката на барона.
— Май искаш да изглеждам по-апетитна, а?
— Така ми се струва — намръщи се момчето. — Но дори след като открих какво означава „апетитна“, все още си мисля за храна, като чуя тази дума.
Сузана се усмихна и разроши косите му с ръка.
— Ето — рече тя и поощипа бузите си. — Така малко по-добре ли е?
— Нейната уста изглежда така, сякаш е яла ягоди.
О, Боже.
Никога не беше употребявала грим. Нито някоя майка, поне не сред майките, които бе виждала. Коя беше тази особа?
— Роухън каза също така да доведеш Мариан, ако е в настроение.
— Добре. Да я вземем. Тоби, тази жена все пак може ли да е майка му?
Малкият раздруса буйно глава.
— Не, това е невъзможно. Роухън се пошегува с мен. Прекалено е млада, Сузана. Ще видиш. Изглежда като да му е сестра, но нали сестра му е умряла отдавна?