— …бях на шест години, когато научих Добс да скача. Мислех, че ще скочи до звездите, малка шега, оценена високо от моя учител. Дори баща ми се учудваше колко високо може да скача понито. Когато баща ми го видя за първи път как скача, той не беше сам; имаше среща с една дама от съседно имение. Въпреки това той спря онова, което вършеше в момента и ме потупа по гърба, зарадван от великолепната работа, която бях извършил с Добс. А след това ме изпрати да се връщам. Доколкото си спомням, дамата също аплодира горещо усилията ми. Каза нещо от рода на това, че с практика и късмет един ден бих могъл да стана като баща си. Доколкото си спомням също, той беше чисто гол. Колкото до дамата, тя май се бе прикрила с неговата риза.
Сузана го съзерцава известно време с широко отворени очи, след което се изсмя.
— Това беше добро. Наистина е много смешно, само дето го разказваш така, сякаш е най-обикновена история, която се случва в живота на всяко момче.
— Почти би могла да се случи. Е, добре де, да речем частта, в която бащата се среща с някоя съседка.
Младата жена се изсмя отново. Този звук определено му доставяше удоволствие.
— Не ме карай да се смея. Това ми причинява болка. А сега, сър, човек с вашата репутация… предполагам, че си водил доста дами до същото място, където е бил тогава баща ти. Готова съм да се обзаложа, че е много романтично.
— Много. Разбира се, че си права. Човек с моята репутация би използвал цялата флора и фауна за уговаряне на срещи. Би ли искала да посетиш това местенце с мен, Сузана?
Тя изохка.
Откъде ли се бе появила тази нова глупост, почуди се баронът. Но май не беше глупост. Страшно много му се искаше да я заведе на всяко място, където би пожелала да отиде. И страшно много желаеше нея самата.
— Това бе малка стъпка назад, но иначе се справяш превъзходно. Просто продължавай да дишаш леко.
— Все още си гол.
— Само горните ми части. Вече си виждала голи горни части. Била си омъжена. А, най-после и доктор Фоксдейл. — Ръкува се с новодошлия. — Ударили са лявата страна на лицето й и главата я боли много. Като се изключи това, мисля че всичко друго е наред. Освен, разбира се, драскотините по лицето.
Доктор Фоксдейл се настани до младата вдовица на мистър Джордж. Наблюдава я продължително доста дълго време, като оглеждаше цвета на лицето й, очите, скоростта, с която диша. След това допря леко върховете на пръстите си встрани на главата й и започна бавно да опипва. Сузана затаи дъх.
— Добре я е ударил онзи мръсник — обърна се той през рамо към своя домакин. — А сега, мадам, колко пръста виждате?
— Три.
— Прекрасно. А сега?
Тя брои дългите му тънки пръсти дотогава, докато той не се успокои, че мозъкът й е наред. Този човек имаше най-тъмните очи, които бе виждала.
— Ще се оправите — заяви в заключение лекарят и веднага се обърна към барона. — Има твърда глава. Честно казано, повечето ми пациентки имат твърди глави. Често съм се питал защо е така. А сега ще почистя драскотините по лицето й, макар да не е нещо сериозно. Може да й дадете лауданум, милорд. Нека да проспи останалата част от деня, от това ще има само полза. За натъртените места не мога да направя нищо. — След като привърши се изправи и се усмихна на пациентката си. — Така, положението не е чак толкова зле. Приятен ден, мисис Карингтън.
Нито веднъж не даде да се разбере, че е забелязал разголената гръд на Роухън. Когато го изпращаше, баронът му каза:
— Очаквам да доведат мъжа, който отвлече мисис Карингтън. Прострелях го в ръката. Ударната вълна обаче го блъсна в едно дърво и той изгуби съзнание от удара.
— В такъв случай ще остана, милорд.
Двамата се ръкуваха, очевидно много доволни един от друг. Маунтвейл все още не се бе облякъл. Сузана се съмняваше, че лекарят би казал нещо, дори домакинът му да беше без бричове. Нима можеше да прави каквото си ще, без да се съобразява с другите? Нещо повече, другите очевидно му се възхищаваха безкрайно за това.
Роухън се върна след няколко минути с чаша вода в ръка. Младата жена го наблюдаваше как отмери няколко капки лауданум в течността. Наблюдаваше и играта на мускулите на корема му, когато се наведе да върне шишенцето с болкоуспокояващо върху масата. Никога досега не бе виждала човек, който да изглежда като него. Джордж бе красив наистина, но когато се бе омъжила за него, той спокойно можеше да има по три бройки от която и да било част от тялото си и тя нямаше да знае, че подобно нещо не е нормално. Сега вече знаеше малко повече. Един мъж не би трябвало да е изключително красив, но баронът бе точно такъв. Гърдите му бяха покрити с меки тъмноруси косъмчета, които потъмняваха към корема и изчезваха в панталоните му.