Не можеше да ги разчете поне при положение, че майка му и снаха му бяха надвиснали като орлици над главата му.
— Сузана, седни. Майко, парфюмът ти действа възбуждащо на мъжките ми сетива. Моля те, отдръпни се. Добре, сега нека да видим с какво разполагаме.
— Роухън, вече от един час зяпаш тази карта — обади се младата жена и се приближи отново към него. — Хайде, кажи какво видя? Какво пише?
Той изправи бавно глава.
— Пише: „Потърси стаята под прилива“, което няма никакъв смисъл, освен може би, че се намира някъде край морето. Кое море? На източното или на западното крайбрежие? От другата дума са останали само две букви, „ду“, след като картата е била разрязана на две.
— Каква стая? — попита Сузана. — Някоя в тези фигурки ли? — Това вече бе попадение. Младата жена се взря смръщено в парчето хартия, а след това — в своя девер. — Извитата линия очевидно е река. Но коя по-точно?
— Нямам представа.
— Какво е това „ду“? — обади се Шарлот. — Начало на име на град? Или на магазин? О, това действа депресиращо. Надявах се картата да бъде по-добра, макар и да е само половин карта. Тази тук не може да ни свърши никаква работа.
— Възможно е фигурките наистина да представляват къщи и следователно — конкретна улица в някой шотландски град, през който минава река — рече баронът.
— Откъде знаеш това? — осведоми се Шарлот, набърчила гладкото си бяло чело. Синът й прокара пръст по фигурките. — Да, разбирам. Наистина много умно от твоя страна, прескъпи мой.
— Да, майко.
— Извинете ме — намеси се снаха им, — но аз също виждам, че те изобразяват поредица от сгради. Аз съм не по-малко умна от Роухън.
Лейди Маунтвейл я погледна замислено.
— Не те познавам достатъчно добре, за да преценя, Сузана. Така, защо му е била на Джордж тази карта? Защо я е скрил в медальона? Ами ключето…
— Да — присъедини се към нея синът й, — ключето. — Постави го върху дланта си, приближи я до светлината на свещите и го заоглежда през лупата. Намръщи се. Наклони лупата първо на една страна, после — на друга. Усети, че двете жени отново се приближаваха прекалено плътно към него. — Не мога да разбера какво е гравирано върху него — каза най-сетне той.
Младата жена взе увеличителното стъкло и се взря на свой ред в миниатюрното ключе.
— Струва ми се, че е на латински — заяви най-после тя. — Да, изглежда е някакво име, но не мога да го разчета.
— Нито пък аз — потвърди няколко минути по-късно и деверът й. — Сигурна ли си, че е на латински, Сузана? Откъде знаеш, че е на латински? Ти си жена. Не може ли да бъде немски или гръцки?
— О, прескъпи мой, за подобна забележка не очаквай приятен отговор. Аз самата се съгласих, че е прекалено рано да преценявам доколко е умна Сузана, но не вярвам, че е чак толкова несведуща.
— Благодаря, Шарлот. Да, аз също мисля, че е латински.
На вратата се почука. Младият мъж изви като дъга едната си вежда.
— О, кой е пък сега? — възкликна снаха му, като вдигна нетърпеливо ръце и се запъти с несигурна крачка към входа.
— По дяволите, още си прекалено слаба за подобни упражнения. Сузана, спри! — Тя се подчини. Той я хвана през кръста и, като я притисна към себе си, рече: — Ела.
Беше Тоби, по нощница.
— Не можех да понеса тази неизвестност — впусна се незабавно в обяснения той. — Моля ви, кажете ми какво става? Открихте ли нещо?
Лорд Маунтвейл вдигна снаха си и я понесе към леглото й.
— Ще стоиш тук и няма да се оплакваш. — Зави я, а след това се обърна към брат й. — Намерихме половината на някаква карта в медальона, който Джордж подарил на сестра ти. Там пишеше: „Потърси стаята под прилива“ и две букви от нещо, което може би е име на град. Сузана мисли, че думичката върху ключето, което открихме с картата, е на латински. Не ми се вярва, че ще успееш да я разчетеш.
— Да — обади се баронесата, като се приближи до момчето. — Наистина, можеш ли да го направиш?
Тоби се взря в нея, в прелестните й дрехи и заекна:
— Ще опитам. — Взира се известно време в ключето, после натопи перото в мастилото и я написа. Погледна към младия мъж. — На латински е. Мисля, че е име. „Лео“ и след него римски цифри — IX.
— Лео — повтори Роухън. — Да, прав си, това е Лъв IX, папата. Да, всичко това може да се окаже много интересно. Тоби, ела с мен в библиотеката. Трябва да направим някои издирвания. Не, майко, ако обичаш остани със Сузана, иначе тя също ще ни последва и най-вероятно ще падне по стълбите и ще си счупи врата.