Шарлот не изглеждаше особено щастлива. Но щом забеляза, че снаха й премята крака през ръба на леглото, побърза да се съгласи.
— Добре тогава, оставам тук. Но ще побързате, нали?
— Да.
Върнаха се след двайсет минути. Баронът се усмихваше и потриваше ръце. Тоби изглеждаше напълно объркан.
— Какво стана? — попита младата жена и опита да се изправи до седнало положение, но деверът й я побутна внимателно, за да легне. — Какво открихте?
— Лъв IX е бил папа през XI век, по-точно от 1049 до 1054 година.
Двете жени го гледаха неразбиращо.
— Защо ключ, принадлежал на Лъв IX, се е озовал у нас? Така или иначе — продължи след кратка пауза Роухън, — проверихме още нещо. Картата е свързана с някаква местност в Шотландия. А какво общо има въпросният папа с Шотландия? Били са опасни времена, изпълнени с насилие. Папите не я посещавали, но защо пък някой шотландец да не е отишъл до Рим, за да посети папата? С Тоби издирихме кой е бил крал на Шотландия по времето на Лъв IX. Бил е само един. Макбет, убит през 1057 година от Малкълм, който узурпирал трона. Но това става след смъртта на папата.
— Узурпирал трона ли? — попита баронесата. — Но Шекспир прави Макбет узурпатор.
— Това е политика — отвърна синът й, загледан в ключето. — Когато Шекспир пише пиесата си през 1603 година, Джеймс VI Шотландски току-що е дошъл да вземе трона на Елизабет, след което става Джеймс I, крал на Англия. Не, истинският Макбет е бил добър управник. Бил изключително популярен, почти през цялото му царуване имало мир, така че успял да…
Спря насред изречението си и се усмихна до уши на двете си събеседнички. След което започна да си подсвирква.
— Ако не ни кажеш веднага, ще ти ударя един в носа — възкликна снаха му. — Хайде, изплюй камъчето. Какво откри?
— Макбет се чувствал така сигурен на трона си, че си позволил да отиде на поклонение при папата.
— Лъв IX?
— Да, Сузана, напълно е възможно. Нищо чудно папата да му е дал нещо, което да е донесъл със себе си в Шотландия. Тоби ще направи още проучвания утре. Разбира се може и да грешим относно връзката с Макбет, но това ми се струва най-доброто място, от което да започнем.
— Интересно къде е другата половина на картата — обади се Сузана. — Питам се какво е дал папата на Макбет.
— Не знам — отвърна бавно деверът й. — Но едно е вероятно. Мисля, че единственото място, където можем да открием отговора, е Оксфорд. В крайна сметка именно там Джордж е намерил половината от картата, оттам е и нашият затворник. Да, тръгвам утре.
— О, да, сър — възкликна Тоби и скочи възбудено на крака. — Точно това трябва да направим. Там живееше Джордж. Трябва да е знаел нещо. Можем да научим нещо и за другите. Ще ме вземете ли с вас?
Младият мъж видя вълнението в тъмносините очи на момчето, спомни си своите собствени вълнения по времето, когато бе на неговите години, и отвърна предпазливо:
— Ще помисля по този въпрос. Първо ще трябва да видим дали ще дойде в съзнание нашият разбойник. Все още се надявам, че ще ни каже нещо полезно.
— Какво е дал на Макбет папата? — попита отново Сузана; въпросът й бе по-скоро към самата нея, отколкото към другите. — Трябва да е било нещо, което е ценял, някакво съкровище. Но защо?
— Макбет е бил добър човек — каза Роухън. — Очевидно човек, на който е можело да се довериш. Може би папата е бил принуден да му даде това нещо, каквото и да е било то. Може да не е имал избор. — Разпери длани. — Това са само предположения. Но все пак е някакво начало.
— Има още нещо, прескъпи мой. Забрави ли за вечерята и бала, които даваме в петък вечерта? Хората вече са поканени и, естествено, приеха до един.
— Погледни лицето на Сузана, майко. Нищо чудно в петък все още да не може да се държи на крака.
— Не, ще бъда съвсем добре — обади се младата жена. — Но той е прав, Шарлот, лицето ми е в ужасно състояние.
— Само след два дена. Хмм! — Свекърва й прокара леко пръст по синините. — До петък би трябвало да изсветлеят достатъчно, за да могат да се прикрият с умело поставен грим. Сабин е наистина много добра в тази работа. Ще й кажа да се погрижи за теб.
— Тя не би трябвало да си слага грим.
Лейди Маунтвейл вдигна глава, погледна сина си и изви в дъга безупречните си руси вежди.
— Боже мили, прескъпи мой, защо не?
Той нямаше друг отговор освен:
— Не й е нужен. Ще изглежда глупаво с него. Ще прилича на някоя хористка от операта.
— Той би трябвало да е добре запознат по този въпрос — обади се Шарлот, очевидно с огромно задоволство. — С хористките от операта, искам да кажа.
— Не можете да отложите приема — рече Сузана. — Ако изглеждам зле, просто няма да се появя.