— Всъщност, дами, вие сте напълно прави — каза в крайна сметка баронът. — Чух като питахте дали изобщо е била омъжена за брат ми и дали детето й не е незаконно. Позволете ми да бъда откровен с вас, тъй като ме познавате от малък и интересите ми винаги са ви лежали на сърцето. — Пое си дълбоко въздух и изрече: — Бяхте абсолютно прави. Мисис Карингтън никога не е била омъжена за брат ми Джордж.
До този момент Сузана го бе наблюдавала с възхищение, което се полага за велик оратор, който разбива на пух и прах другите претенденти. Но изглежда сега не го бе чула правилно. В момента бе способна само да го гледа като отровена, както впрочем правеха и трите вещици. Кръвта пулсираше болезнено в главата й, повдигаше й се. Успя да се добере до един стол и да се отпусне на него. Затвори очи. Може би ако ги подържеше така, всичко щеше да изчезне.
— Всичко е наред, любов моя — усмихна й се Роухън, а гласът му прозвуча гальовно и успокоително.
Изумлението й бе такова, че дори успя да отвори отново очи. „Моя любов ли?“ Какво бе замислил пък сега? О, Боже, чувстваше, че то нямаше да й хареса, каквото и да беше.
— Да. Разбирате ли, мили дами, тя никога не се е омъжвала за Джордж. Аз съм онзи Карингтън, за когото се е омъжвала. Сузана е моя съпруга от четири години и половина. Да, така е. Мариан е нашето законно дете.
Трите съседки се бяха ококорили така, сякаш току-що бяха изгълтали по една сурова херинга.
— Това е абсурдно!
— Това няма никакъв смисъл!
— Продължаваш с ужасните си шегички, момчето ми!
Баронът разтвори ръце. Наистина изглеждаше смутен, дори се бе изчервил.
— Да, нека да бъда напълно откровен с вас, вие го заслужавате. Разбирате ли, исках първо майка ми да свикне с нея, да я възприеме. Скъпата ми майка не желаеше да се женя толкова млад и действително бях съвсем млад и зелен, когато срещнах Сузана и се ожених за нея. Но, нали разбирате, влюбих се до уши в нея. Знаех, че не мога да я имам като любовница. Тя е дама. От друга страна пък не исках да разбивам сърцата на моите родители. Те толкова мечтаеха да се превърна в сладострастник, на когото да се възхищава цялото общество и знаеха, че за това са нужни продължителна многогодишна практика и усъвършенстване. Освен това не желаех баща ми да мисли, че не мога да контролирам… ъъ, похотливите си младежки инстинкти. Той, както знаете, смяташе, че един джентълмен трябва да се владее винаги, за да може да дава на дамите най-доброто от себе си.
— Казаното за скъпите ви родители я вярно, бароне — обади се мисис Гудгейм, — но да се ожените за това момиче? И то само на двайсет и една годишна възраст? Не разбирам нищо.
— И да не кажете на родителите си? — додаде мисис Хаклс, извила нагоре невъобразимо дебелите си вежди. — Те със сигурност биха подразбрали нещо, ако се бяхте оженили за това момиче. Казвате, че е дама, а? Само я погледнете — широката рокля, всичкия този грим по лицето й.
— Това е рокля на майка ми. И пак тя й сложи грима, за да прикрие синините й.
— Е, съвсем друго е, когато скъпата Шарлот носи такава рокля. Тя би била истински ангел в нея, не повлекана като това момиче.
Сузана бе така зашеметена от сцената, която се разиграваше, че можеше само да наблюдава. Искаше й се да се развика, че е дама, че бедният й баща-комарджия бе наполовина ирландец, но майка й бе от благороден произход, макар да бе отритната безцеремонно от собственото си семейство, след като се бе омъжила за човек под нейното ниво. Знаеше, че ако отвори уста, ще се разкрещи и след това ще й стане зле. Но какво можеше да направи? И какви ги вършеше Роухън с приказките си, че бил женен за нея? Може би не го беше чула добре. Или пък всичко това бе просто игра за него.
Младият мъж се приведе още по-близо към дамите, които го гледаха така, сякаш току-що бе избягал от лудницата.
— Виждам, че и трите ми желаете най-доброто. Искате да ме предпазите. Тук обаче не е нужно предпазване. Дали не бихте могли да убедите скъпата ми майка, че обичам моите съпруга и дъщеря и че е крайно време да ги покажа пред света, така да се каже? Аз измислих историята за брака на Сузана с Джордж. Погледнете само трогателното й личице, мили дами. Даже без грима, прикриващ синините й, тя пак изглежда трогателно. И, питам ви, може ли такова лице да предизвика някакъв скандал? Тя е нежна и е майка на моето дете. Аз съм отговорен за нея. Не мога да я изритам оттук. Да, мили дами, мога ли да разчитам на вас да ми помогнете, ако скъпата ми майка все още не е готова да приеме Сузана?
Лейди Донтри се намираше пред най-сложната дилема в живота си. Езикът й бе прекрасно наточен, но какво можеше да накълца с него?