— О, Боже — възкликна Сузана, очевидно вече по-спокойна. — Добре, Роухън, няма да хвърлям нищо по теб. Сега е твоят ред да се ядосаш. Но трябва да се съгласиш с нас. За Бога, та ти не ме познаваш. Как може дори да си помислиш, че би ме харесал за съпруга? При това съпруга, която не можеш да имаш по законен път? Всичко това няма абсолютно никакъв смисъл.
Лорд Маунтвейл погледна първо към момчето, после към сестра му.
— Бих могъл да се оженя за теб, и то по най-легален начин.
Младата жена поклати глава.
Гласът му прозвуча нежно и приглушено, докато говореше, като поклащаше на свой ред глава.
— Съжалявам, но ти никога не си се омъжвала за Джордж. Дамите бяха прави — Мариан е незаконно дете.
Сузана затрепери силно, като шепнеше:
— Не, не, не може да бъде. Не, Роухън, нали ти показах брачното свидетелство? Това бе церемония в съвсем тесен кръг, разбира се, но викарият беше мил и…
— Съжалявам. Чуй ме, трябвало е да бъде мил, тъй като брат ми му е платил солидна сума, за да се престори, че ви венчава. Разбрах го веднага, щом ми показа брачното свидетелство още в Мълбъри Хаус. Познавам този човек. Казва се Блай Макнали. Известен е в Оксфорд с това, че прави подобни симулации. Изкарва доста добри пари от тази работа. Много млади момичета са ставали жертва на неговите трикове. Джордж не се е оженил наистина за теб. Съжалявам, Сузана, това е било само една лъжа.
Тоби изглеждаше по-бял от рибешки корем.
Сузана стоеше изправена, сякаш бе глътнала бастун.
Най-после промълви едва чуто:
— След като си разбрал, че всичко е било измама, защо не ми каза като ти показах брачното свидетелство?
Баронът я погледна прямо.
— В началото не можех да повярвам, макар истината да се набиваше в очите ми. Винаги съм мислил, че Джордж е сериозен човек, ученолюбив, роден изследовател с безкрайна любов към картите. Беше споделил с мен, че мечтата му е да организира експедиция и да стане известен картограф. Вярвах, че е добросърдечен, олицетворение на нежността и добротата. А се оказа, че е постъпил така с теб. Та това е престъпно. Очевидно го беше направил, макар да не можех да го повярвам. Нито пък можех да разбия живота ви с Мариан, преди още да съм се запознал с вас. Независимо от постъпката на брат ми, детето си остава моя племенница, моя плът и кръв, затова реших да си дам малко време. Поради тази причина ви доведох и тук. И продължих да поддържам лъжата до тази нощ.
— И измисли и наследството, нали?
— Не е бил длъжен да го прави, Сузана — обади се с приглушен глас Тоби. — След като не си била омъжена за Джордж, дори да е имало завещание, то нямаше да стигне до теб.
— Аз го измислих.
В мига, в който произнесе думите, Маунтвейл осъзна, че не й бе оставил дори илюзията за някакъв избор. Току-що я бе блъснал в много дълбока вода.
— Разбирам — произнесе бавно Сузана, вгледана в камината, в догарящата оранжева жарава. — И сега се чувстваш толкова виновен заради стореното от брат ти, че си готов се жертваш сам, за да изкупиш грешката му? Съгласен си да се ожениш за мен и да признаеш Мариан за твое дете?
Сам се учуди от себе си, но гласът му прозвуча непоколебимо.
— Да, нещо такова.
— Но, сър, Сузана е права. Та ние дори не се познаваме. Ако баща ми не се бе опитал да измъкне пари от вас, така и нямаше да научите за съществуването ни.
— Но той се опита и аз вече ви познавам. Чуй ме, Сузана, планът със сигурност не е чак толкова лош. Ще бъда толерантен съпруг. Ще бъда добър баща на Мариан. Ще се опитам дори да понасям Тоби, от който получавам уртикарии и заради чиито щуротии не мога да се побера в кожата си.
— Сър, никога не съм правил щуротии!
— Знам и точно там е работата, нали? Ще ми станеш шурей и това е много хубаво, тъй като те обикнах. Обикнах всички ви. Останете тук. Останете с мен. Станете мое семейство. Ще ви защитаваме и така ще защитя и паметта на Джордж. Не искам хората да разберат какво ви е причинил. Не искам и майка ми да научи. Нали разбирате, родителите ми може да са се отдавали на разни пороци, но винаги са спазвали правилата на честната игра. Непрекъснато са се отдавали на удоволствия, но никога не биха причинили мъка на невинен човек, никога. Сега остана жива само майка ми, но не желая да й причиня болка. Трябва да разберете, че съм много загрижен за онова, което ще открия в Оксфорд. Предполагам, че вие също сте загрижени по този повод.
Сузана се изправи и разтърси полите си — полите на Шарлот. Такава красива рокля, така жестоко намачкана.
— Не виждам смисъла във всичко това — изрече много ясно и отчетливо тя. — Ти си женкар, сменяш любовниците си като носни кърпички, с две думи — любител си на женския род. Тоби, ако нямаш нищо против, моля те запуши си ушите.