— О, Сузана, не бъди глупава. Всички говорят с огромно уважение за опита и енергичността на негово височество. Всички се гордеят с него.
— Това е изключително странно, но в момента няма значение. Роухън, трябва да бъда честна по този въпрос. Не съм мекушава, нито пък някога ще бъда като Шарлот.
— Тук събра много точки. — Баронът потърка брадичка с кокалчетата на ръката си. — Аз обаче си давам доста добре сметка за това какво не си. През следващите години може би ще разбера и какво си.
„Следващите години.“ Това бе предостатъчно. По-точно — прекалено. Не можеше да понесе повече. Мислеше, че е омъжена, но се бе оказало, че не е така. И сега се бе озовала в положението на самотна жена с незаконно дете, защото бе доверчива глупачка, защото бе повярвала на един младеж, който й се бе струвал прекалено съвършен за нея — спокоен, мил, вдъхващ доверие. Ах, как се бе подиграла с нея съдбата. Какъв бе всъщност Джордж? Защо бе постъпил така?
Това нямаше значение. Нищо от тези неща не бе реално. Макар да не можеше да каже какво точно бе.
— Тоби, утре си тръгваме от Маунтвейл Хаус. Връщаме се в Мълбъри Хаус.
— Нямаш никакви пари, Сузана — рече меко и същевременно непреклонно младият мъж. — Няма да стигнете далеч. А и не можете да вървите пеш до Мълбъри Хаус, особено пък с Мариан.
Сузана не можеше да намери повече думи. Беше достатъчно да гледа Роухън, за да си даде сметка колко глупаво се бе проявила. Не, не можеше да понася повече този товар. Обърна се кръгом и излезе от кабинета.
— Тоби, остани тук, връщам се. После ще обсъдим заедно какво може да се направи.
— Не мисля, че е в цветущо състояние в момента, Роухън.
— И аз не бих бил на нейното място.
Господи, колко уродливо бе всичко, което бе принуден да й каже!
Тази вечер щеше да я остави да прави каквото си иска, но утре… утре нямаше да й позволи да напуска къщата.
На горната площадка я посрещна Лоти, която изглеждаше на края на силите си. Мариан крещеше в ръцете й.
— Дадох й две парчета ябълков сладкиш, мисис Карингтън… ъъ, миледи. Само две, както ми казахте. Но сега я боли корем и аз не знам какво да правя.
Внезапно принудена да се върне от царството на абсурдното в света на реалното, младата жена пое дъщеря си и се опита да я утеши.
— Случват се такива неща, Лоти. Грешката не е твоя. Ще видя дали мисис Бийт има нещо, което ще й помогне.
Поне не бе извикала на бавачката, че не е „миледи“.
— Аз ще се погрижа за това — обади се зад гърба й баронът. Погледна към ридаещото момиченце, отпуснато върху рамото на майка си с напъхано в устата юмруче. — Само след момент ще се почувстваш отново прекрасно, малката.
— Роухън!
— Веднага се връщам, Мариан.
И изчезна надолу по стълбите. Сузана закрачи напред-назад, като се стараеше да успокои детето. Маунтвейл се появи след минута със стъклена чаша в ръка. Момиченцето погледна към нея и се разхленчи.
Роухън повдигна с пръст брадичката й.
— Чуй ме, мишленце, ще изпиеш това до дъно. Мисис Бийт ми го даваше, когато бях малко момче. Върши хубава работа, а и вкусът му не е лош. Само след момент ще пожелаеш да танцуваме бърз шотландски танц.
— Не знам как — изхълца детето.
— Ще те науча, но първо трябва да ощастливиш отново коремчето си.
За учудване на Сузана, младият мъж подръпна назад главата на дъщеря й и започна да й дава да пие от течността. И Мариан, която никога не се предаваше лесно, изпи всичко до последната капка.
— Прекрасно. Сега ще те занеса долу. Трябва да бъдем близо до пианото, за да мога да те науча как да танцуваш, когато пожелаеш.
Момиченцето се премести охотно в него. Все още хълцаше и скимтеше. Очевидно му имаше доверие.
Без да каже нищо повече на двете жени, баронът заслиза по стълбите. Детето се бе излегнало върху рамото му, напъхало пръстчета в устата си. Сузана можеше да чуе мляскащия звук от десет метра разстояние.
— Е — обърна се към Лоти тя, — трябва да стягам багажа. Сутринта тръгваме.
— До Оксфорд с негово височество ли ще ходите?
Несъмнено бавачката бе запозната с всяка дума, с всяко изражение, с всяко и най-дребно предположение във връзка с историята, която лорд Мантвуейл бе разказал на трите матрони. Сега вече сигурно всички знаеха за нея. Скоро всички в южната част на Англия щяха да разберат за нея.
— Може би — отвърна тя, тъй като нямаше желание и сили за каквито и да било обяснения.
Запъти се към стаята си, за да завари там Шарлот, която я очакваше в скандален тоалет от кремава коприна и пера. Дългата й руса коса бе спусната по гърба, гладка и прелестно мека.