Сузана въздъхна.
— Наистина ми се иска просто да станете и да се върнете в Лондон.
— Откъде знаете, че се връщам в Лондон?
— Нали ви наричат „Дивия барон“? Лондон определено е мястото за мъже от вашия сорт.
Понякога го наричаха така и този прякор обикновено го развеселяваше и определено допадаше на майка му, но в устата на тази млада дама звучеше като обида. Изправи гръбнак като ръжена, оставен в ъгъла.
— Иска ми се онзи, който е измислил този глупав прякор, да изчезне от лицето на земята. Джордж ли ви го каза?
— Винаги, когато ви наричаше така, го правеше с безкрайна обич. Обясни, че било в кръвта ви, очевидно белязана кръв. Казваше, че другият му брат, Тиболт, бил много сериозен, много свят човек, викарий, който не наследил белязаната кръв. Разказваше, че родителите ви били известни със своето развратничество и обичани заради пороците си. Всяка тяхна клоунада и ексцентризъм били посрещани с хвалебствия. Баща ви потривал ръце всеки път, когато чуел за вашите подвизи и заявявал, че сте грешен като самия дявол, че сте първият му плод, с който се гордеел извънредно много.
— Не забравяйте наследената от майка ми кръв в тази ваша рапсодия. — Дявол да го вземе, не искаше да каже това. Приведе се напред, стиснал ръце между коленете си. — Слушайте, нямах представа, че баща ми е говорил подобни неща. Той почина преди две години. Майка ми обаче все още е напълно способна да продължава с безумните си лудории. Просто е самата себе си, нищо повече. А вие само ми повтаряте някакви си глупости. Това са само клюки.
— От време на време чета „Ландън таймс“ и „Газет“. Името ви се появява редовно и в двата вестника. Подвизите ви като че ли възбуждат приятно цялото общество. Трябва да сте доста зает човек. Ако се вярва на прочетеното сте имал връзки с повечето лондонски дами, хващал сте се на скандални басове с принца регент и сте ги печелил; напълнил сте ваната на една дама с шампанско и… е, онова, което последвало, по-добре да не се коментира.
— Шампанското не беше чак толкова скъпо. Колкото до броя на дамите, нима наистина вярвате на всички тези безсмислици? Не се занимавам с омъжени жени. Почти не се приближавам до тях, колкото и да им се иска да го направя. Не, прочетеното от вас във вестниците е абсурдно, нелепо преувеличение… е, поне по-голямата част.
Спря рязко насред изречението си. Ставаше смешен, идеше му да се срита сам. Защо се опитваше да я убеди, че не е развратен сатир? Не можеше да отрече, че действително бе доволен от репутацията си. Трябваше да помисли върху това. Тази жена го караше да говори неща, които иначе не би казал. Повдигнала вежди, тя го гледаше като майка-игуменка, изпълнена с безкрайно търпение към блудната послушница.
— Това не е ваша работа — заяви Роухън, постави отсечено чашата си в чинийката, и се изправи. — Баща ви е писал съвсем ясно, че Джордж ви е обезчестил. Какво е имал предвид? Брат ми прелъстил ли ви е? Лишил ви е от безценната девственост? Изоставил ви е в деликатно положение? Какво точно ви е сторило бедното момче? Не може да се каже, че сте някоя неопитна седемнайсетгодишна девица. — Раздразнено разцепи въздуха с длан и продължи: — Поне сега сте по-чиста, отколкото в началото, когато ви видях. Но под ноктите ви е останала още от калта.
— Знам. Не можах да си намеря ръкавиците. Мислех, че искате да знаете как се запознах с брат ви. Е, няма значение. Срещнахме се и толкова. Джордж не е направил нищо, което не съм искала. Баща ми греши. А сега може да си вървите, милорд.
— На колко години сте, мис Холуърт? — попита безцеремонно барон Маунтвейл.
— Почти на двайсет и една.
— Джордж беше на двайсет и три, когато умря. Помислих, че сте много по-голяма, опитна жена, възползвала се от зеления младок.
— Джордж зелен? Да, може би беше такъв. Беше много стеснителен, мълчалив и обичаше да разчита географски карти, всякакви карти.
Замълча и се вгледа намръщено в лимоновия кекс.
Роухън се наведе напред.
— Не може да се каже, че беше светец, но беше самотник, обичаше учението, особено картите. Бях готов да се закълна, че беше девствен, когато умря, макар да знаех, че не е.
— Не, Джордж не беше светец. Нито девствен. Поне така ми каза. А аз самата няма как да разбера това, нали?
— Не. Така, на колко години бяхте, когато се запознахте с него?
— Не си спомням точно.
— Не извъртайте. Кажете ми скапаната истина.
— Няма почти нищо за казване. А и това няма да промени нищо.
И младата жена дори намери сили да свие рамене.
Баронът се разгневи, но нямаше намерение да й покаже колко ядосан беше в същност. Значи тя вярваше, че мисията му в живота бе да легне с колкото се може повече жени. Според характерната за семейство Карингтън традиция? В проклетата му „белязана“ кръв? По дяволите, май точно така беше и в този момент тази мисъл му бе противна. Искаше му се да вдигне този диван със смешните египетски крачета и да го запокити през прозореца, само дето нямаше да може да мине през него. Пое си бавно и дълбоко въздух.