Щеше да го убие, ако вече не беше мъртъв.
Беше се самозалъгвала в продължение на пет години и сега й се струваше, че ще умре от мъка заради това. Проклинаше себе си още повече, отколкото неверния си любим. Винаги се бе мислила за много умна и проницателна. Плака, докато гърлото я заболя, докато не й останаха повече сълзи, но болката остана все така дълбоко в нея. Джордж я бе излъгал, защото тя не можеше да му предложи нищо ценно, защото заслужаваше само един фалшифициран брак.
15
— И това, майко, с най-противните подробности, е онова, което й е причинил Джордж.
Кипеше от гняв към брат си, който ги бе напуснал и никога нямаше да може да отговаря за стореното.
Бе възнамерявал да не разказва действителната история на майка си, но, вярна на невероятно хитрата си природа, тя го бе събудила насред дълбок сън и бе измъкнала истината от него, преди да отвори дори едното си око и да разбере какво всъщност става. Сега бе ядосан на себе си заради това, но не можеше да промени стореното. Тя го бе надхитрила, но го бе направила добре.
Вече бе напълно разсънен и се проклинаше, задето спеше така дълбоко. Шарлот, застанала до прозореца, гледаше към терасовидните градини.
— Съжалявам, майко — обади се младият мъж, — не исках да разбереш, нямаше нужда. Но ти си проницателна като игуменка. Хвана ме натясно.
Лейди Маунтвейл се обърна с лице към него.
— Да, прескъпи мой, мозъкът ти никога не работи на пълни обороти непосредствено след като си се събудил.
И замълча. Закрачи напред-назад из спалнята на сина си. Той все още бе в леглото, разбира се. За разлика от него майка му ставаше рано. И винаги бе в най-върхова форма рано сутрин. А сега бе едва шест часа.
Роухън все още не съжаляваше за нищо от стореното предишната вечер. Не бе променил нито едно от намеренията си, особено пък това да се ожени за Сузана.
Обичаше името й. То просто лягаше на езика му. Предполагаше, че дори когато бе вбесен, неговото произнасяне щеше да му действа като лекарство.
— Знаеш ли, прескъпи мой, приятно ми е, че си искал да предпазиш ушите ми от истината за безчестието на брат си. Но аз си знаех, че ти никога не би се оженил за едно момиче, за да го държиш скрито. Ти щеше да парадираш с него и да го глезиш до пресищане, както сега възнамеряваш да направиш със Сузана и с Мариан. — Гласът й внезапно прозвуча особено решително. — Но вече край на предпазването на Джордж. Онези, които трябва да бъдат предпазени, са Сузана и Мариан. — Започна отново да крачи. — Почти пет години — промълви тя, по-скоро на самата себе си и на камината, отколкото на барона. След това се обърна с лице към сина си, подпрян на лакти върху леглото, разчорлен, с леко набола брада, от което трапчинката на брадичката му изпъкваше още по-ясно. — Но що за човек е бил Джордж? — възкликна най-сетне Шарлот, неспособна да остави тази болезнена тема. — Струва ми се, че не съм го познавала.
— Не знам. Възнамерявам да отида в Оксфорд, за да открия истината. Несъмнено е познавал човека, който отвлече Сузана заради картата. Съжалявам, майко.
— Знам. Аз също съжалявам. Кога заминаваш за Оксфорд?
— Трябва да тръгна веднага, след като получа съгласието на Сузана да се венчаем в тесен кръг. Никой друг — нито приятелите, нито съседите, нито дори Фиц — не трябва да знае истинското положение на нещата. Онова, което науча, също ще опитам да запазя в тайна.
— Да, така би било най-добре. И аз мисля, че трябва да се ожениш за Сузана преди да тръгнеш за Оксфорд. Тя е много горда. Джордж я е предал, направил я е на глупачка и тя несъмнено се огъва под смазващата тежест на този факт. Най-вероятно се чувства безполезна, нежелана, не струваща пукната пара. Да, трябва да се ожениш за нея. В противен случай, страхувам се, тя може да се опита да напусне Маунтвейл, за да ти спести тази благородна саможертва. Венчавката трябва да бъде съвсем потайна. Ще успееш ли да се сдобиеш със специално разрешително?
— Да, колкото се може по-скоро.
— Ще осиновиш ли Мариан?
— Разбира се.
Младият мъж се почеса по гърдите, усети погледа на майка си и побърза да се покрие със завивките. Тогава си даде сметка, че тя гледаше през него, а не в него. Е, тя му бе майка, в крайна сметка.
— Поне няма да се налага да се тревожим за нея, след като ти стане съпруга. Тя разбира правилата на играта. Може да си остане тук, в Маунтвейл Хаус, в разкош и удобство, докато ти си стоиш в Лондон и правиш каквото ти сърце желае.
— Защо мислиш, че ще искам да бъда сам в Лондон? Всъщност, майко, когато отивам в Лондон, ще ги вземам и тримата с Мариан и Тоби.
Баронесата се взира дълго в сина си, без да произнесе звук.