— Не, по-вероятно е да планира бягството си от мен.
— И аз бих се замислил над подобен вариант, ако се бяхте оженили за мен и ме бяхте крили в продължение на четири години.
— О, каква ужасяваща мисъл.
Както му бе станало навик да прави всяка сутрин, Роухън посети пленника, за да види дали не е решил да говори. Този ден вратата бе отворена; пазеше лакеят Рори.
Сузана стоеше над непознатия; той изглеждаше все така много блед и главата му все така бе с превръзка.
— Постой навън, Рори — рече съвсем тихо баронът.
Влезе безшумно и затвори вратата зад себе си.
— Защо не ми кажеш истината? — казваше точно в този момент тя.
Очевидно не за първи път му задаваше същия въпрос.
— Разкарай се — заяви без много церемонии нейният похитител и се изплю, като за малко не улучи полите й.
Очевидно имаше доста неприятни навици.
— С Джордж бяхте приятели, нали? Спомням си, че ти бе единият от мъжете, с които се запознах през онзи ден в трапезарията на страноприемницата. Казваш се Ламбърт, нали?
— Ти си лекото момиче на Джордж, нали? Да, знаех, че си ти. А ти си мислеше, че си му съпруга. Как сме се смели на това. И му струваше само десет лири на тримесечие. Най-евтината любовница, която може да има един мъж.
И непознатият се разсмя, грубо, просташки, но Сузана все още не се предаваше.
— Не ти вярвам. Разправяш лъжи за човек, който е мъртъв и не може да се защити. Моля те, кажи ми истината за Джордж. Трябва да разбера повече за него. Ти Ламбърт ли си или Тиодор Миках?
Мъжът обърна лице към стената.
— Ти си Ламбърт, нали?
Този път пленникът отстъпи. Обърна бавно глава към нея.
— Ти ще ми дадеш проклетата карта и аз ще ти кажа всичко за Джордж.
— Няма никаква карта. Или ако има, не знам къде е. Вече ти казах. Това е самата истина.
— Тогава значи Джордж е направил нещо друго с нея. Чудя се какво ли е то?
— Продължавай да се чудиш, Ламбърт — обади се Роухън, като се показа от мястото си в ъгъла и тръгна към тях. — Сега, след като вече знаем кой си, скоро ще разберем за какво изобщо става дума.
— Долно копеле. Джордж казваше, че с голи ръце ще започнеш да ринеш, ако разбереш някога за това. Обясняваше, че трябва да внимава много с теб. И че само си се правел на ленив и добросърдечен, но всъщност в теб се криели опасни дълбини, които не би желал да проучи. Изглежда брат ти не е бил достатъчно предпазлив, а? Върви да търсиш, няма да откриеш абсолютно нищо. Без картата е невъзможно да успееш.
И отново се обърна към стената.
— Мисля, че е време да вървите в тъмницата, мистър Ламбърт — произнесе съвсем бавно баронът.
Имаше обаче един проблем. Този негодник знаеше за фалшивия брак на Джордж. Какво щеше да стане, ако го разгласеше пред целия свят? Беше дошъл моментът да бъде безмилостен.
Ламбърт не бе изпратен в тъмницата. Същия следобед обаче, след като доктор Фоксдейл обяви, че е в достатъчно добро здравословно състояние, двама лакеи го придружиха до Ийстбърн, където бе предаден на капитан Мълдун заедно с едно дълго писмо от лорд Маунтвейл. Нещастникът щеше да работи във флотата на Негово величество в продължение на шест години или докато умре, в зависимост от това кое щеше да се случи първо.
Роухън не се сещаше какво друго може да направи. Този път откри Сузана в компанията на Ози Харкър насред сериозна дискусия.
— …да, ваше височество, има много методи за обучение на котките в надбягване. Мистър Битл, да речем, стои над главата на бедното създание и удря с ръце, ама наистина много силно, точно в ушите му. Изкарва акъла на животинчето. И то хуква, вирнало опашка, но в повечето случаи стига до под полата на най-близката дама.
Младата жена се усмихна, тъй като историята бе наистина забавна, но в същото време си мислеше: „Трябва да спра това. Всички ме наричат «миледи». Това е ужасна грешка. Трябва да си тръгна.“
— Благодаря, Ози. Но сега трябва да се погрижа за нещо важно.
Отдалечи се от него, навела глава; Роухън знаеше точно какво си мисли. Проследи я и откри с изумление, че от всички възможни стаи тя се запъти точно към кабинета. Премигна невярващо, когато Сузана много бавно и предпазливо заотваря едно след друго чекмеджетата на бюрото. После измъкна касата. За нейно нещастие, тя бе заключена.
— Не мислиш ли, че ще бъде по-лесно да се омъжиш за мен, отколкото да се изправиш пред съдията? Никой не гледа с добро око на кражбата на пари.
Сузана въздъхна дълбоко. Раздруса за последен път касата, после я върна в долното чекмедже на бюрото.