— Щях да ти върна парите — отвърна тъжно тя.
— Как?
Този път улучи целта. Тя се изправи в цял ръст като истинска Диана. Трябваха й само лък и стрела. Дори вирна брадичка.
— Ами, мисля, че просто мога да отида в Оксфорд и да си намеря защитник, който да ми плаща повече от десет лири на тримесечие.
— Знаеш ли, Сузана, проблемът на Джордж е бил там, че не е знаел как да те предпази, за да не забременееш. А това никога дори не ти е дошло наум. Ако Мариан не се бе родила, той можеше да продължи да ти се наслаждава, без да се тревожи за деца. Каза ми, че не се появявал често през последните две години. Причината е била там, че се е страхувал да не забременееш отново.
Не беше се сетила за това; беше усетила само болка от отхвърлянето.
— Човек с твоята репутация… ами да, откъде би могъл да знаеш какво е чувствал или планирал брат ти? Може би изобщо не е било така, както разправяше онзи негодник Ламбърт. Може да ми е наговорил всичко това просто от желание да ми причини болка. Все пак аз му се изплъзнах, а ти го простреля.
— Възможно е, но това не променя въпроса. Защо просто не сложим точка на това? Омъжи се за мен, Сузана. Утре вече ще съм осигурил нужното ни разрешително. Местният викарий, мистър Байъм, е отдавнашен приятел на семейство Карингтън. Той никога няма да ни предаде. Може да ни венчае още утре. Тогава няма да е нужно да се притесняваш и да крадеш пари от мен.
— Да, вярно. Тогава ще да се притеснявам само с коя от твоите приятелки си, когато не си с мен.
— Знам. Това е непреодолим проблем, нали? Човек с моята репутация трябва да защитава доста неща за своя образ, нали? Защо просто да не забравим за моите приятелки? — Размаха ръце като фокусник и щракна с пръсти. — Готово! Проблемът не съществува. Какво ще кажеш?
— Джордж ме предаде. Не бих понесла да се свържа с друг мъж, който даже няма да се преструва, че не ме предава.
— Може би — рече той много бавно и предпазливо, — може би двамата с теб бихме могли да помислим върху тази възможност никога да не се предаваме един друг. Ще бъдем само двамата. Сами ще си осигуряваме забавленията и удоволствията. Мисля, че мога да се закълна в това. А ти би ли могла?
Младата жена го изгледа така, сякаш най-голямото й желание бе да го цапардоса през носа.
— Не ставай смешен! Не искам никога повече да ме докосва някой мъж, толкова сте ужасни. Мразех това. Имаше само пот, смущение и унижение. И противно сумтене и клатене… — Погледна го така, сякаш току-що бе изрекла богохулство в лицето на някой ангел. Плесна се с длан през устата и почервеня до корените на косата си. — Забрави, че съм го казала — произнесе между пръстите си тя. — Не съм го казвала, нали? Не, със сигурност съм достатъчно добре възпитана, за да не изръсвам подобни приказки, как мислиш?
— Да, но го каза. Съжалявам.
— Не, сигурно не си ме разбрал правилно. Моля те, Роухън, остави ме да открадна малко пари. Ще те оставим и тримата и никога повече няма да трябва да се тревожиш заради нас.
Баронът се взираше в ноктите си. Бяха късо подрязани и лъскави. Искаше му се да вкара тези пръсти в нея, искаше му се…
— Знаеш ли, Сузана, физическата любов между мъжа и жената не трябва да бъде ужасна и смущаваща. Изобщо не разбирам какво значи унижение при правенето на любов. Какво би могло да бъде унизително в това? Наистина има пот, но това не е чак толкова лошо, при положение, че си доставяш удоволствието.
Тя го съзерцаваше така, сякаш току-що пред очите й му бе изникнало трето ухо. Отново вирна брадичка.
— Тъй като не съм казвала нищо, нямам представа за какво говориш.
Тогава Маунтвейл се приближи до нея. Хвана я за ръката и я измъкна иззад бюрото. Притегли я към себе си. Сузана се помъчи да се отдръпне, натисна го с длани в гърдите, но той бе по-силен и изпълнен с решимост.
— Кажи „да“, Сузана.
Поклати глава, вперила поглед във врата му.
Той започна да гали гърба й с нежни, спокойни движения нагоре-надолу.
— Всичко ще бъде наред, само се съгласи.
Най-накрая тя вдигна очи към трапчинката на брадичката му.
— Ти си много мил човек, каквато и да е репутацията ти. Би трябвало да съм най-голямата нещастница, за да приема предложението ти. Би трябвало да нямам капчица почтеност. Брат ти не вярваше, че ставам за нещо друго освен за леглото му, но очевидно и това не е било на особено високо ниво. Не мислеше, че струвам повече от десет лири на тримесечие. Ти не може да желаеш да се пожертваш заради младежките прегрешения на брат си, нали?
16
— Мисля, че ще направя блестяща саможертва.
— Това не е шега, Роухън. Джордж явно не е желаел нито мен, нито дъщеря си. Просто не сме били достатъчно важни за него. Защо ти би искал нещо, което не е имало никаква стойност за твоя брат?