— Джордж е сторил нещо отвратително. То няма нищо общо с нас. Чуй ме, Сузана. Няма да ти позволя да казваш, че не струваш нищо…
— Това е истина. Струвам по-малко от която и да било прилична любовница. Имам и доказателство. Само десет лири на тримесечие за такива като мен. Кажи ми колко ти струва на тримесечие една твоя любовница? Или пък просто не е имало късметлийка, удържала цели три месеца с теб?
Младият мъж я сграбчи за раменете и я разтърси. Завря лицето си в нейното. И произнесе съвсем бавно.
— Няма да те оставя да ме предизвикваш. И повтарям отново: „Ти струваш наистина изключително много.“ И не смей да гледаш пак към проклетите си обувки. Погледни мен! За мен е удоволствие дори само да те гледам. С огромно удоволствие слушам как Мариан си смуче пръстчетата. Огромно удоволствие ми доставя, когато Тоби ми обяснява, как никога не се е отдавал на необуздани лудории. Ти си една интелигентна, любяща жена. Искам те за моя съпруга. Нека да остареем заедно, да родим и да отгледаме десетина деца.
— Човек с твоята репутация не би искал десетина деца — заяви бавно тя, като го гледаше право в очите. След това направи пауза и се намръщи. — О, сега разбирам. Ако съм бременна непрекъснато, тогава няма да идвам в Лондон и да ти преча на удоволствията.
Баронът сдържа гнева си. В крайна сметка човек с неговата репутация трябваше да приема някои преценки за своя характер. Само Господ знаеше колко усилия бе положил, за да накара хората да направят тези преценки. Пое си дълбоко въздух и заяви спокойно, с безкрайна увереност:
— Всъщност, изобщо няма да ходя в Лондон. Ще се разхождам, като те потупвам леко по корема и ще разказвам приказки на детето си. И вероятно ще се движа с вечна идиотска усмивка на лицето.
— Не те разбирам — отвърна сериозно Сузана, като го гледаше все така право в очите; всичко, което чувстваше, бе изписано пределно ясно и върху неговото лице. — Прочут си като голям женкар, като човек с неутолими сатирски апетити. Всички ти се възхищават за това така, както се възхищават и на майка ти. И както са се възхищавали на баща ти. Ти си прочут познавач на жените. Джордж казваше, че няма по-похотлив мъж от теб. А след това се засмиваше и потриваше ръце. Естествено сега разбирам защо се е смял. Опитвал се е да те надмине. Питам се дали аз съм била първата жена в живота му? Не, стига толкова по този въпрос. Защо, за Бога, би искал да се ожениш за мен и да имаш десетина деца?
— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че нищо от това, което изброи, не е вярно?
— Не.
— Но нали откакто ме познаваш, не си ме виждала да се втурвам да свалям жени?
— Познавам те малко повече от седмица.
— Да, но мъж с моята репутация трябва да има жена поне два пъти дневно. Може би дори не същата жена. Нали разбираш, една сутринта и друга — вечерта. Не си ли чувала точно това?
Сузана преглътна с усилие. Ето това се казваше откровено изразяване.
— Значи проявяваш известен самоконтрол. Ценя това. — В този момент очите й се разшириха. — Но почакай… шегуваш се, нали? Два пъти дневно? Това е невъобразимо, нелепо. Ами да, би трябвало да е грешно. Дори най-големият женкар на всички времена със сигурност не е имал различна жена за своите удоволствия два пъти дневно.
Роухън се изкушаваше да се разсмее, но не го направи.
— Би ли се съгласила да повярваш ако ти кажа, че съм се налудувал за десетима и съм готов да създам семейство с една жена и тази жена си ти?
На това вече не можеше да откаже толкова бързо. Можеше само да се взира безпомощно в него.
— Но защо с мен? Аз съм нищо, по-малко от нищо. Струвам само десет лири на тримесечие. Вече имам дете от по-малкия ти брат. Защо с мен? Не би ли желал млада девица с бляскаво потекло и зестра? Чувала съм, че развратниците предпочитали девиците, че…
— Откъде си чула всичко това за развратниците?
Младата жена се изчерви в много красив нюанс на червеното и на Роухън му се прииска да я целуне. Всъщност искаше да направи много повече неща с нея, но желаеше да започне с целувка… или по-скоро — с няколко целувки.
— Ъъ, може би от мисис Бингли, местната шивачка. В младостта си работила като камериерка при една дама в Лондон.
— Е, може би това би предпочел един обикновен развратник — заяви Маунтвейл, като я издигна от дупката, която бе започнала да си копае сама и от която, ако я бе оставил, щеше да падне чак в Китай. — Аз не съм от обикновените. Поне три степени над тях съм. Следователно и моите предпочитания би трябвало да са по-различни от техните. Аз искам теб. Искам Мариан. Искам Тоби. Ще бъда обаче откровен с теб. Не искам проклетия ти баща.