— Слушай, слушай!
Това бе Тоби; той тъкмо отпиваше от двете глътки шампанско, които му бе осигурила неговата богиня, Шарлот.
Тръгнаха си не след дълго. Но първо мистър Байъм изгаси свещите и сградата потъна в мрак. Роухън желаеше да намали до минимум риска някой да ги види и да се зачуди какво правеха тук по това време.
— Е, свърши се — рече той вече в каретата. — Какво мислиш, майко?
— Мисля, прескъпи мой, че се справи превъзходно с тази работа. Прекрасно изпълнение, достойно за скъпия ти баща. Той в крайна сметка щеше да бъде доволен, щом опознаеше Сузана и Тоби. Да не говорим за малката мишчица.
— Мариан мишчицата — каза Тоби и се прозя. — Това ми харесва.
— Да, наистина се справих добре с това. Само да не забравяме, че сме били тук на вечеря по покана на мистър Байъм. Вечерята бе първокласна, единодушни сме по този въпрос. Вярно, че е малко необичайно. Осъзнах го особено добре тази сутрин, когато Фиц ме изгледа по начин, който говореше „Знам, че сте замислил да правите нещо“, след като го уведомих за поканата. А ти, Сузана, трябва да престанеш да подскачаш всеки път, когато те назоват „миледи“. Сега вече наистина си такава. Край на преструвките и игричките. Всичко е съвсем истинско. Съгласна ли си?
Младата жена вдигна рамене; не желаеше дори да мисли за онова, което се бе случило преди малко, за новото си положение. И за досегашното. Изкашля се и заяви ни в клин, ни в ръкав:
— Ози обеща утре да ми донесе състезателното котенце.
— Доколкото знам, надбягването за този месец ще се състои следващата събота. Ние може да не бъдем тук по това време.
„Ние“. Нима щеше да й позволи да отиде с него в Оксфорд?
Премести поглед към лицето му. Беше й се ухилил до уши. Но не каза нищо повече.
— Казах на майка да не позволява на Сабин да се доближи до теб.
Младата жена се обърна бавно. Всичките й вещи бяха преместени в апартамента на барона и точно в този момент той влезе през вратата, която свързваше стаите им, бос и облечен в син халат, със стар и удобен вид. Почувства, че бе гол отдолу. Изглеждаше обаче напълно спокоен, гласът му звучеше безметежно, без сянка от заплаха.
— И защо Сабин да не идва тук?
Все още беше с прекрасната рокля, която й бе дала Шарлот.
— Обърни се, за да ти помогна да се измъкнеш от тази дреха.
— Защо?
— Какво? О, Сабин. — Беше се взрял в белия й врат, в няколкото къдрици, прилепнали по него. Мургавите му пръсти изглеждаха толкова тъмни на фона на тази бяла плът. — Сабин или ще започне да ти дава съвети… или ще заяви, че няма да можеш да ми доставиш удоволствие както трябва.
— Какво?
— Ами — поде провлечено Роухън, като спря само за момент, колкото да се наведе и да я целуне по врата. — Сабин ме харесва. Иска да постигне целта си. С две думи, иска да спи с мен.
Сузана замръзна на място, по-неподвижна от малкото дъбче, което бе посадил миналата година в градината на мястото на стария клен, повален от гръм.
Целуна новата ивица бяла кожа, която се разкри след като разкопча следващото копче. Ако не грешеше — а той не грешеше — младата му съпруга потръпна, почти незабележимо, но достатъчно, за да го накара да я целуне още веднъж и да се усмихне.
— Аз естествено никога не бих спал с момиче от персонала. Това просто не се прави.
— Естествено. Дори това момиче да е французойка и да е много хубаво.
— О, френският произход няма почти нищо общо с това. Просто английските дами с голямо удоволствие наричат френските дами мръсници. Това не е вярно и англичанките го знаят много добре. Просто им харесва да играят на тази игра.
Междувременно бяха разкопчани още три копчета. Беше стигнал до долната й риза, по-точно — някоя от долните ризи на майка му. Беше цялата от бледожълта дантела и атлаз, изключително гладка и мека. Божичко, това бе истински празник за сетивата.
Разтвори роклята и внимателно я свали от раменете й. Но не разголи ръцете й, а остави дрехата да виси на лактите й, като по този начин ограничи движенията й. След това бавно премести тънките презрамки на долната риза, първо от едното, а след това — и от другото рамо. Целуна всеки сантиметър плът, скрита под въпросните меки презрамки.
— Роухън?
— Хмм?
— Ако разкопчееш още няколко копчета, ще мога да довърша сама останалото.
— Не.
— Не мога да помръдна. Това ме смущава, особено съчетано с целувките ти.
Искаше му се да й каже, че още дори не беше започнал да я целува, но не го направи. Още не бе дошъл моментът.
— Не ти ли харесва като те целувам?
Настъпи мъчително мълчание, последвано от:
— Не е чак толкова лошо. Всъщност, изобщо не е лошо, но ме прави нервна. Те са прелюдия към нещо друго, което знам от опит, че е ужасно.