Съпругата му не беше девственица и този факт, колкото и странно да беше, усложняваше нещата. Никога досега не се бе сблъсквал с подобен проблем. Трябваше да помисли сериозно по този въпрос, да планира и да изготви своя стратегия.
Изпрати още едно писмо до Филип Мърсъро, този път до Динуити Манър, за да го информира отново за очакващото го удоволствие, ако случайно се намира по това време в провинциалната си къща. След което потъна в мрачни размисли. Това го отегчи бързо. Взе Мариан от Лоти и я изведе на разходка с Гъливер. Момиченцето викаше от удоволствие, а верният кон й пръхтеше през рамото си. Едва бяха излезли на пътя, когато насреща им се зададе лейди Донтри, седнала удобно в каретата си, с високо боне на главата, декорирано с боядисани в пурпурен цвят щраусови пера. Беше наистина трудно да не се загледаш в тези пера.
Роухън се усмихна и я поздрави.
— Господин барон — кимна в отговор тя. — Това ли е момиченцето?
— Това е моето момиченце, Мариан. Мишленце, кажи „Добър ден“ на лейди Донтри.
— Добър ден. Може ли да си взема едно от тези пурпурни пера?
За учудване на лорд Маунтвейл дамата издърпа едно от перата на бонето си и го подаде на детето, с което очевидно му достави неописуемо блаженство.
— Благодаря ви, мадам — рече Роухън. — Много мило от ваша страна. Нали е много сладка?
— Да, прекрасна е, същинско ваше копие, господин барон. Не направихте добре, че не доведохте толкова дълго момиченцето и майка му в Маунтвейл Хаус, но сега вече са тук и мисля, че това е най-важното. Вие изпълнихте задълженията си. Шарлот сигурно е смаяна от всичко това, нали?
Мариан размахваше перото над главата на Гъливер. Той пръхтеше и клатеше нагоре-надолу глава, като опитваше да измъкне перото от ръцете й.
— Достатъчно, мишленце — обади се младият мъж. — Гъливер може да ни събори в някоя канавка.
И, без да се замисли, целуна детето по слепоочието.
— Баща ви ви целуваше точно по същия начин, когато бяхте мъничък, господин барон — обади се лейди Донтри. — Та, какво казахте за бедната Шарлот?
— Майка ми обожава и Сузана, и Мариан, мадам. Прие добре ранния ми брак.
— Роухън!
Момиченцето размаха перото в лицето му.
— Виждам, че започва да се отегчава. По-добре да тръгваме, преди да е направила някоя беля. За мене беше удоволствие да ви видя, мадам.
— Тя не ви нарича „татко“. Но в това няма нищо чудно, като се има предвид, че не ви е виждала чак толкова често. Вярвам, че скоро ще поправите този пропуск. Кажете на скъпата Шарлот, че скоро ще я навестя.
И лейди Донтри сръга кочияша в гърба с бастуна си. Човекът подскочи, миг след това същото направи и конят.
Маунтвейл прегърна Мариан, която не бе разбрала нищо от това. Тя продължаваше да се клатушка напред-назад върху бедрото му. Гъливер пръхтеше.
Младият мъж реши, че е време да се връщат вкъщи. Когато наближиха конюшнята, чу Джейми да пее с цяло гърло с широкия си западняшки акцент.
Мариан избухна в смях и се обърна към Роухън.
— Какво значи „пробвала“?
Той я целуна по носа.
— Значи, че опитала да изпие лимонадата си със сламка. Ела да намерим майка ти. Джейми, всичко наред ли е при теб?
В този момент се сети, че бе забравил да го уведоми за новото си семейно положение. Преди обаче да успее да каже нещо, конярят кимна и рече:
— Напълно разбирам, милорд. Трябва да мълча. Ни съ притиснявайти, чи ши съ изпусна да кажа нещо.
— Благодаря ти. Няма да се притеснявам. Извини ме, че не те запознах по-рано с положението.
— Няма за к’во да съ притеснявате нито вий, нито аз. А сега, Мариан, ела при Джейми.
— Как така успяваш да съчиняваш петостишията си на най-правилен английски и със следващото отваряне на устата да обезобразяваш красивия език?
— Талант, милорд, чист талант.
Колкото повече напредваше времето, толкова по-мълчалива ставаше Сузана. Когато часовникът удари десет пъти, тя вече стоеше като онемяла, втренчена в обувките си.
— Какво става с теб? — попита Шарлот и се наведе да постави длан върху челото й.
Младата жена отправи към свекърва си най-трогателния поглед, който бе виждал Роухън.
— О, нищо, Шарлот, просто съм уморена.
— Така е — прозя се зад ръката си баронът. — Аз също съм уморен.
Лейди Маунтвейл отправи ослепителната си усмивка към тях.
— Тогава трябва да си лягате. Ах, брачно блаженство. — Въздъхна. — Много ми липсва баща ти, прескъпи мой. Той непрекъснато подобряваше уменията си, колкото и невероятно да звучи това, Сузана. Да, наистина бе много търсен. Дори от собствената си съпруга. — Въздъхна отново, а след това се усмихна — красиво, едновременно с радост и горчивина. — С баща ти обичахме страшно много да си легнем в двете съседни стаи. Просто отваряхме вратата между тях и след това разтваряхме обятия. Много, много ми липсва. Ти, Сузана, си голяма късметлийка, тъй като бащата на Роухън му осигури неповторимо обучение в правенето на любов. Като заговорихме за това, видях Мари Клер, когато бях в Лондон, прескъпи мой. Тя ти изпраща цялата си любов, естествено.