— Ами, да.
— Ще плъзнеш нежната си ръчичка, която в момента си вкопчила в лакътя ми, надолу по гърдите ми. Щом достигнеш корема, ще разтвориш длан и ще ме почувстваш, а след това ще продължиш да я движиш още по-надолу. Просто ще си играеш с мен и ще ме дразниш.
Сузана нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Роухън говореше непрестанно, без да пуска гърдата й и продължаваше да обяснява, как щяла да си играе с него. Всичко това нямаше никакъв смисъл. Искаше й се да стане тихичко от греховното ложе, да отиде в своята стая и да облече някоя от нощниците на майка си, с които изглеждаше с дванайсет години по-стара.
В този момент палецът му погали леко гърдата й.
Тя подскочи.
— Приятно, нали?
— Не, ужасно е.
— Значи Мариан може да разчита само на мен от двамата си родители да я научи да казва истината. Жалко, Сузана. Всеки момент ще изпъшкаш. Какво мислиш?
Пръстите му бяха върху корема й. Мъжките пръсти определено не бяха създадени, за да лежат просто така на корема на една жена, без да правят нищо. Сега обаче се раздвижиха много бавно надолу; Сузана знаеше, че това не е редно. Същото ли искаше да направи тя с него? Не, със сигурност никоя жена със здрав разум не би сторила нещо толкова унизително. От друга страна в момента той изглеждаше така, сякаш бе възможно най-далеч от всяка похотлива мисъл. Не дишаше тежко, нито опитваше да я затисне под тялото си. Не пъшкаше. Щеше да опита с разум.
— Роухън, би ли размислил върху…
Пръстите му ненадейно я докоснаха. Пръстите му бяха върху плътта й, върху нейните най-съкровени кътчета, до които никога досега не се бе доближавала човешка ръка. Джордж никога не я бе докосвал там. Трябваше да каже нещо. Трябваше да извика. Трябваше поне да протестира.
Изохка, когато пръстите му я натиснаха леко.
— Да — промълви баронът и започна да я целува отново.
Дълбоките му, дълги, опияняващи целувки не й позволяваха да мисли. Разумът никога досега не я бе изоставял, освен по времето, когато си бе мислила, че е влюбена в Джордж и се бе съгласила с предложението му за брак. А после я бе натиснал в тъмнината… След като свърши с нея, вече й бе много трудно да му каже, че го обича.
Пръстите му започнаха да се движат в див езически ритъм, със сигурност непознат за всяка една почтена дама, ритъм, който събуждаше в нея желание да надигне хълбоци и да ги притисне в дланта му, ритъм, който я караше едновременно да иска да танцува и да крещи. Изохка отново.
— Това е ужасно! — извика младата жена, после изпъшка пак и направи рязко движение нагоре.
Роухън наблюдаваше лицето й, изумлението в очите й миг преди да я разтърси оргазмът. Изви диво нагоре тяло, вплете длани в косите му, придърпа го надолу, за да може да го целува. Той обаче не преставаше да действа ту по-нежно, ту по-грубо, дълбоките движения на ръката му се редуваха с плитки. Държеше я така в това състояние, което би трябвало да е изпитало всяко човешко същество и което възнамеряваше да я кара да изживява отсега нататък всяка нощ. Когато усети, че спазмите й намаляват, баронът отслаби натиска; сега вече само я галеше успокояващо, докато погледът й изгуби дивото си изражение. Тогава се намести отгоре й и проникна в нея с един-единствен дълбок, мощен тласък.
Тя извика и се надигна така, че той проникна дори още по-дълбоко. Стегнатата й плът пулсираше около него и го подлудяваше от страст, но знаеше, че въпреки това не й причинява болка.
Искаше му се това да продължи, но този път положението сякаш бе излязло извън неговия контрол. Сигурно нейният оргазъм му бе повлиял така, но пак не беше редно. Всъщност, това като че ли нямаше значение. Сузана се извиваше, като го държеше здраво, притиснала устни във врата му; вълните на удоволствието го заляха и за момент той забрави всичко друго.
В този миг се запита дали няма да умре. Сърцето му биеше до пръсване, имаше чувството, че не може да си поеме както трябва дъх. Все пак успя да се задържи на лакти, за да не я затисне под тежестта си. Когато най-сетне бе способен да говори, промълви:
— Сега вече не се смущаваш от мен, нали?
Взряна в лицето му, младата жена го усещаше дълбоко в себе си, усещаше и отслабващите тласъци на удоволствието, подобно на спомен за отминал миг. Знаеше, че ако в този момент бе права, щеше да се свлече на пода. Роухън се размърда и тя го почувства отново в себе си, наистина го почувства. Той беше отделно от нея човешко същество и същевременно бе в нея.