Почукването се повтори.
Защо не се бе събудил по-рано?
Маунтвейл въздъхна, измъкна се внимателно изпод нея, зави я добре и наметна халата си.
— Боже милостиви — прошепна той, щом отвори вратата. — Ти ли си, Тинкър? Крайно време беше да се появиш.
— Да, милорд, и мистър Пулвър е с мен. Той беше болен и не можех да го оставя. Аз му бях болногледачка. Но сега вече сме тук, милорд, за да се погрижим за вас.
— За мен вече се погрижиха, благодаря ти, Тинкър. Вратовръзките и шалчетата ми обаче сигурно са пострадали в твое отсъствие.
— Мистър Фиц ни каза, че сте се оженили, милорд. Оженили! И то не скоро, а преди няколко години, дори години преди смъртта на баща ви, и че имате дете, момиченце. Че сте баща. И сте пазили всичко това в тайна. Не сте казали дори на мен. Никакъв намек дори. Абсолютно нищо. Всичко това е крайно необикновено, милорд. Не сте го споделили дори с мистър Пулвър. Ако гърлото все още не го болеше много, той само щеше да ви каже колко мъчно му е станало, че не сте му се доверили. Аз обаче не мога да повярвам на това, милорд, не и за човек с вашите апетити…
— Може би ще намериш някой не толкова трънлив път за словесните си упражнения, Тинкър. Да, женен съм, благодаря. Ако погледнеш зад гърба ми, ще видиш моята съпруга в леглото ми. Да, държах го в тайна от всички, в това число и от майка си. Сега стана ли ти малко по-леко? Така, какво искаш сега?
Внезапно зад гърба на Тинкър се появи Пулвър. Гласът му бе пресипнал и нисък.
— Не бихме искали да се натрапваме, милорд… — изкашля се, — …но сигурно си давате сметка, че сме изумени. Почти до безсловесност.
— Радвам се, че не си започнал да грачиш заради ангината, Пулвър, но все още звучиш като самия дявол. Иди при мисис Бийт. Тя знае лек за всяка болест. А след това си легни и не ставай поне до обяд. А сега, питам отново, какво искате двамата?
Внезапно на изпитото лице на Тинкър се изписа изненада.
— Мили Боже, някой ме ухапа!
И той се извъртя, за да застане пред широко усмихнато момиченце. Щом той си отмести, малката прелетя през пролуката и прегърна с две ръце крака на барона.
Той се наведе веднага и я вдигна.
— Добро утро, мишленце. Добре ли спа? Пусна ли кръв от крака на мистър Тинкър?
— Той ми стоеше на пътя — обясни Мариан и погледна от височината на ръцете на Роухън към двамата господа, които имаха вид на ударени от гръм.
— Тинкър, Пулвър, това е моята дъщеря, Мариан.
— Тя прилича страшно много на вас, милорд.
— Да, прилича — отвърна без колебание младият мъж.
— Може да наследи и прекрасния характер на баба си — обади се Тинкър. — О, Боже — възкликна миг по-късно той, — нейно възхитително височество е вече баба. Това е немислимо, невъобразимо, направо абсурдно. Трябва да е съсипана. О, Боже!
— Не се притеснявай. Мариан и съпругата ми допаднаха много на майка ми. Скоро ще се запознаете и с Тоби, братчето на моята жена. Добро момче е, учи при мистър Байъм, докато тръгне в Итън. Така, питам ви за трети път, какво искате?
В този момент Мариан се дръпна напред.
— Мама — рече тя и се дръпна още по-силно.
О, не, не можеше да стане така. Всичките му изпълнени с нежност видения как събужда Сузана и как наблюдава красивите й, замаяни от съня очи да подивяват от страст, започнаха да избледняват.
— Върви — рече Маунтвейл и постави детето на пода.
То хукна към леглото и започна да го щурмува. Успя да смъкне повечето завивки на майка си, докато се мъчеше да се качи при нея.
Чу Сузана да изпъшква, а след това да се смее.
— Скъпичко, добро утро. Колко красива си тази сутрин. Ела да ме прегърнеш.
Не след дълго младият мъж чу смукане на пръсти и се усмихна. Обърна отново поглед към Тинкър и Пулвър. Те го съзерцаваха така, сякаш му бяха израснали кучешки зъби и по устата му се бе появила пяна.
Усмивката изчезна от лицето му.
— Така, какво има? Все още е сутрин, нали, и западното крило не е пламнало, а? Да не би мисис Бийт да ви е настанила на тавана?
— Ами, милорд, започна Пулвър, — работата е там, че мис Лили се появи в дома ви в Лондон, защото била много притеснена за вас. Ние не знаехме какво се е случило, тъй като нямахме никаква връзка с вас, освен писмото, което изискваше присъствието ни тук. Не можехме да обясним нищо на мис Лили. Тя е разтревожена, милорд. Не разстроена, защото това не е в стила й, но определено разтревожена.
— О, по дяволите — възкликна младият мъж.
Изобщо бе забравил за съществуването на Лили, което не бе особено похвално от негова страна.