— Решихме, че ще искате да научите незабавно — додаде Тинкър. Снижи глас и продължи да говори, като прикри уста с длан. — Баща ви, милорд, никога не забравяше да информира всички дами за своето местонахождение.
Роухън завъртя очи.
— Благодаря, че ме информирахте. Пулвър, след като си тук, ще ти намеря работа. Не, почакай… оставаш да почиваш в леглото до обяд. После може да се усамотиш със сметките за чифлиците на имението. Възможно е по-късно да се присъединя към теб, ако пожелая да се самобичувам. Но, честно казано, подобно решение ми се струва доста невероятно.
И затвори вратата на спалнята под носовете им.
21
Обърна се и видя Сузана, седнала в леглото, придърпала завивките до врата си, тъй като бе съвсем гола. Мариан седеше в скута й и пееше някаква песен, която подозрително приличаше на петостишията на Джейми.
Маунтвейл се приближи до леглото и се пъхна под одеялото.
— Е, мишленце, ще попееш ли сега и на мен?
— Трябва да поговоря с Джейми — рече с въздишка младата жена.
— Струва ми се, че познах песничката.
Наведе се и я целуна по бузата. Разпери пръсти и започна да разресва разбърканите й коси. Тя го съзерцаваше безмълвно.
— Отново ли се чувстваш като животно?
Потърка кожата на главата й, след което започна отново да й разресва косите.
— Мариан е тук.
— Защо си играеш с косата на мама, Роухън?
И той изплю камъчето, без да се замисли.
— Тя има най-красивата коса на света, мека като козинка на норка, и обичам да я пипам. Но снощи майка ти спа много неспокойно. Просто оправям заплетеното с пръсти.
Сузана изсумтя.
— Какво е норка?
— Едно животинче с много ценна козина. Ще ти подаря маншон от норка за рождения ден. — Момиченцето го гледаше, наклонило глава на една страна, точно както правеше и Джордж. После вдигна длан и докосна косите на майка си. — Мека — заяви то.
Миг по-късно пръстите му политнаха отново към устата. Облегна се върху гърдите на младата жена. Не след дълго мляскащите звуци станаха по-тихи и спокойни.
— Притеснява ме това, че сякаш изтривам всичко за Джордж, като променям миналото му така, сякаш изобщо не е съществувал — рече тихо Роухън. — Ще взема дори дъщеря му. Ще й кажем ли истината някой ден? Не знам. Но това ме притеснява, Сузана.
Тя лежеше гола в леглото му, а дъщеря й спеше върху нея. Всичко това му се струваше много странно. Но не чак толкова странно, колкото изминалата нощ. Под сериозния тон в гласа му младата жена дочу болка. Изкашля се.
— Джордж не заслужава да бъде заличен. Но, от друга страна, заслужава ли да има дъщеря, да има Мариан?
— Той бе съвсем млад.
— Както и аз. Бях дори още по-млада от него. Това извинява ли го?
— Не, разбира се, но жените като че ли усещат по-добре от мъжете нуждите на живота. Той беше още момче.
— Не е бил момче, ако наистина е замислял нещо с онзи мистър Ламбърт. Не е бил момче, щом е наел онзи мним свещеник да ни венчае наужким.
— Да, права си, естествено. Въпреки това, Сузана, честно казано се моля в Оксфорд да открием нещо, което да обясни, да оправдае поне донякъде явната нетактичност и себичност на брат ми.
— Да оправдае противозаконните му действия, може би?
— Да.
— Роухън, ние ще открием истината. После ще се справим с нея, с онова, което открием, каквото и да е то. Надявам се, че Джордж не е злодей, но онова, което научих за него през последните дни, действа страшно обезкуражаващо. Днес ще можем ли да тръгнем?
— Утре сутринта, обещавам. Непрекъснато отлагам, нали? Но днес трябва да се свършат доста работи. Нали видя двамата мъже на прага? Тинкър, пълният и по-ниският, е моят камериер, а преди това е бил камериер на баща ми. Слабият, който като че ли е готов всеки момент да се строполи в ковчег, е Пулвър, секретарят ми. Трябва да им помогна да се настанят, да въведа Пулвър в делата на имението. Ако не работи, той съвсем ще спре да се храни. Не бих искал да бъда отговорен за гладната му смърт.
— И те са дошли само, за да ти кажат това за твоята любовница?
— Значи си чула, така ли?
— Била толкова разтревожена за теб, че отишла в лондонския ти дом, нали? Любовница, която посещава къщата на своя покровител?
— Не, но, разбираш ли, Лили не я бива в писането. Научих я на някои неща, но когато е разтревожена, забравя как да пише дори собственото си име.
— Учил си твоята любовница да пише?
— А защо не?
— Като че ли мъжът не може да живее единствено със секс.
— Това не е пълната истина. Даже човек с моята репутация от време на време има други мисли в главата си освен секс. Лили би ти допаднала. — Спря да говори за момент, загледан в портрета на един отдавна умрял представител на семейство Карингтън, след което добави: — Отдавна я познавам. Тя не е някое двайсетгодишно момиченце. Тя е зряла жена.