Той подскочи и се дръпна рязко от нея.
— Не смей да ме гледаш отново по този начин, Роухън Карингтън!
— Чудесата на брачния живот — рече Филип Мърсъро, наведе се напред и взе парче ябълков сладкиш. А после се усмихна на своите гости. — Позволявам си по две на ден, не повече. Няма да им позволя да ме направят дебел.
Сузана с удоволствие щеше да направи коментар по този въпрос, но устата й бе заета да дъвче парче кайсиева торта, украсено с крем по краищата.
Роухън и Филип Мърсъро посетиха преподобния Блай Макнали следващия следобед в малкия му апартамент на третия етаж на една жилищна сграда от осемнайсети век на самата „Хай стрийт“.
— Доколко деликатен смяташ да бъдеш с него? — заинтересува се Филип.
— Какво ще кажеш да му счупим и двете ръце?
— За начало. Така ще му привлечем вниманието. Тогава вече ще мислим евентуално за деликатност.
— Точно така. Искам да науча цялата истина, Филип.
Баронът стовари юмрук върху вратата. Никакъв отговор. Почука отново, този път по-продължително и по-силно.
Отново никакъв отговор.
Младият мъж притисна ухо до вратата. Не чу абсолютно нищо.
— Може да е отишъл да омъжи друго невинно момиче за някой не струващ и пет пари пияница. Извинявай, Роухън.
— Не, не е нужно да се извиняваш. Това не може да промени истината за Джордж. Много ми е мъчно, че е мъртъв, но ако беше жив и бях открил онова, което е сторил със Сузана, тогава сигурно сам щях да го убия. Всъщност, майка ми би сторила същото.
— Ах, великолепната Шарлот. Почукай пак, Роухън.
Така и направи. След това натисна ръчката. И двамата очакваха да е заключено. Но не беше. Баронът погледна през рамо приятеля си, извил нагоре русите си вежди.
Мъжете влязоха в дълъг, тесен коридор. Вдясно имаше малък салон. В него нямаше никой. От другата страна на апартамента бе спалнята. Вратата беше затворена.
Тогава чуха женски смях.
— Започвах да се притеснявам — прошепна лорд Маунтвейл. — Така поне знаем, че кучият син не е мъртъв.
— Това ли си мислил?
— Както ти казах, онзи мръсник Ламбърт нямаше никакви скрупули. Там, където има един мръсник, обикновено са намесени още неколцина.
Младият мъж натисна бавно и внимателно дръжката на вратата. Тя бе добре смазана и се отвори безшумно. Приятелите застанаха на прага, вперили очи в голямото легло насреща. Червенокоса жена бе възседнала някакъв мъж, който очевидно бе проникнал в нея. И двамата бяха голи.
— Здравей, преподобни Макнали — заяви радушно Роухън.
Жената се изви, видя новодошлите и изпищя. Скочи от своя партньор и грабна някаква завивка, за да се прикрие с нея. Колкото до мъжа, той бе очевидно замаян, но възвръщаше бързо самообладанието си. Разтърси глава и се изправи.
Взря се в тях, без да се притеснява от голотата си и каза на жената, без да я поглежда.
— Иди да ни направиш чай, Лини. А, и се облечи, тъй като, страхувам се, днес повече няма да имаме възможност да се забавляваме.
Гласът му бе дълбок и мелодичен, действаше успокояващо и вдъхваше доверие.
— Барон Маунтвейл, предполагам — продължи той. — И лорд Деренкорт?
— Ти не си от приятните екземпляри — рече Роухън и се запъти към леглото. Хвърли халата на мъжа. — Облечи се. И ела в твоята гостна. Ще те чакаме там.
— Струва ми се, че нямам избор — промълви Макнали, като местеше замислено поглед ту към барона, ту към виконта. — Не, никакъв избор. Жалко, че оттук може да се излезе само през главния вход. Щяхте да ме забележите със сигурност, нали?
— Да те забележим и да те разстреляме — потвърди Роухън. — И то с огромно удоволствие, държа да добавя.
Не бяха минали и десет минути, когато преподобният Блай Макнали се появи в салона, следван по петите от Лини с поднос на ръце, който имаше голяма нужда от лъскане.
— Заповядайте, господа, седнете.
— Остави чая и излез — обърна се баронът към жената.
— Да, Лини, вече можеш да ни оставиш. А, и ще държиш езика си зад зъбите, нали? Не е нужно да скандализираш другите.
— Да, милорд.
Сега бе ред на Филип Мърсъро да вдигне вежди.
— Милорд ли? Тя ви мисли за благородник? Мили Боже, не казвай, че това наистина върши работа?
Макнали вдигна рамене.
— Понякога. Парите не са необходими винаги. Лини няма особено остър ум, бедничката. Жалко, но ще получи пари от мен веднага, щом стане по-обиграна в своята професия. Така, а сега — какво мога да направя за вас, господа? Предполагам, че не желаете да се жените по особения начин, който е моя специалност? Или се лъжа? Поръчал съм ново оформление за разрешителните. Те биха заблудили дори вас за минута-две.