— Покровител ли? Сузана, гледаш ли на мен като на твой покровител?
— Ти си най-добрият възможен покровител — отвърна силно и ясно тя. — Но, знаеш ли, струва ми се, че бих предпочела Тиболт. Той ми напомня за Джордж, а аз обичах Джордж. Вие сте прекалено опитен, прекалено знаещ, милорд. Няма да мога да ви манипулирам така, както правех с Джордж. Но в крайна сметка стана така, че онзи който се смя последен, бе той. Аз не се омъжих наистина за него. Кажи ми, Тиболт…
— Аз съм мистър Карингтън за такива като теб!
Младата жена подръпна леко ръкава на съпруга си, за да го възпре да се нахвърли върху брат си. Чу го как си поема дълбоко въздух.
— Добре, мистър Карингтън. Кажете ми, има ли някаква надежда за мен? Сигурно някъде сте отделили повече пари, отколкото печелите от работата си. Имала съм покровители, които притежаваха съвсем малко и други, червиви от пари. Аз не съм особено алчна. Как иначе щях да оставя Джордж да ми дава само по десет лири на тримесечие? Нито пък съм лишена от чувства. Какво ще кажете, мистър Карингтън? Така ще спестите много трудности на барона и ще имате мен.
— Вие сте една проститутка, мадам — заяви Тиболт и се изправи вдървено, сякаш бе глътнал бастун. — Аз не лягам с проститутки.
— О? — възкликна лорд Маунтвейл и пристъпи напред. Усетил ръката на своята съпруга върху дрехата си, той се върна на предишното си място. — С кого лягаш, Тиболт? С жената на местния търговец на вино? Или на собственика на магазина?
— Аз съм дискретен, Роухън, за разлика от теб и от нашата покварена майка. Не се перча с връзките си. За разлика от теб не се наслаждавам на отразения блясък на безчестието на нашите родители, чиято светлина пада и върху теб. — Викарият се запъти припряно към брат си, стисна го за ръката. Хвърли бърз поглед към Сузана и устата му се изкриви отвратено. — Слушай, Роухън, просто я отпрати по-надалеч оттук. Това не е ли най-доброто разрешение? Ти си главата на семейството. Длъжен си да ни защитаваш. И отговаряш за всички нас.
— Ами ако някой член от въпросното семейство е замесен в злодеяние, Тиболт? Не е ли също така моя отговорност и задължение да поправя злото, което е сторил някой от семейството?
— Какво злодеяние? Какво зло? Това, което е направил Джордж, е просто една младежка лудория. Не може да се каже, че е причинил зло на някоя дама. Само я погледни, Роухън, по погледа й се познава, че е порочна, че знае точно какво върши. Виж дрехите й — рокля и боне на лека жена. Изненадан съм само, че не е покрила с грим лицето си. Ах, само я погледни. В момента злорадства, че мненията ни се различават толкова много.
— Злорадства ли? Не съм предполагал, че виждаш така дълбоко в хората, Тиболт. И погледът й бил порочен? — Обърна се към Сузана и нежно постави длани върху бузите й. — Да не би наистина да си проститутка с подобно невинно облекло?
Тя поклати глава, без да изпуска лицето му от погледа си.
— А злорадстваш ли?
— Честно казано, не мога да понасям повече това, което става. Прекалено е. Моля те.
— Имаш право, извинявай. Ще сложа край на цялата тази ужасна работа.
Погледна отново към брат си, младия мъж, когото само си бе въобразявал, че познава много добре. Беше ли прав, когато ставаше дума за характера на който и да било член на своето семейство? Може би на леля му Миранда, старата мома, създала толкова добри ръкоделия; може би тя действително бе скъпоценният камък на Брайт? Обърна се отново към брат си.
— А ти Тиболт знаеше ли, че си чичо?
— Мили Боже, Роухън, незаконно дете ли си създал?
— Не, това е направил Джордж. Двамата със Сузана имат момиченце… Мариан. То е на три години и половина. Джордж не ти ли е казал?
— Не. Очевидно е мислел, че това няма значение. А и защо ли да му пука? Детето най-вероятно не е негово.
— Това не е за вярване, тъй като малката е копие на брат ни. Човек лесно би могъл да вземе и теб или мен за нейни бащи.
Викарият си пое дълбоко въздух, за да се поуспокои. Запъти се към тесния прозорец, който гледаше към малката градинка в дома му. Тя беше в доста окаяно състояние, както забеляза от мястото си Сузана — изоставена, с прекалено много бръшлян, който задушаваше розовите храсти.
— Говориш за отговорността ми като глава на това семейство. Кажи ми тогава, защо нито ти, нито Джордж не ме информирахте за този мним брак? Ако е искал да се отърве, защо просто не е дошъл при мен?
— Знаеше, че ще го убиеш — отвърна простичко Тиболт. — И аз бях съгласен с него.
Нима братята му гледаха на него едновременно като на сатир и на светия отмъстител? Как бе възможно подобно нещо? От друга страна, Джордж е бил абсолютно прав — щеше да го убие. Баронът въздъхна.