Корин прекара остатъка от деня в очакване на срещне Джаред. Но имаше още гости, на които трябваше да засвидетелства внимание, а и той беше непрестанно зает.
След вечеря, когато Джаред отиде до конюшнята, Корин се наметна с един шал и излезе в задния двор. Седна на люлката, надявайки се, че Джаред ще дойде при нея, когато свърши. Не мина много време и тя го чу да преминава през предната градина и да влиза в къщата. Акила щеше да му каже, че е тук. Но той не дойде и Корин тръгна да го търси.
Джаред сложи колието със златното сърце в джоба си и се усмихна на излизане от спалнята. Надяваше се да открие там Корин, но реши, че е отишла да се поразходи. Влезе в гостната да я изчака. Беше спокойно и тихо, гостите им си бяха тръгнали отдавна.
Чакането го изнервяше. Прекоси стаята и отиде до външната врата, отвори я и се вгледа в ясната луна. Спомни си за обещанията, които отдавна й беше дал — за разходка по брега и още едно — да правят любов под звездите, облени от лунната светлина.
Изведнъж усети зад гърба си силното ухание на гардения — цветето, което Корин винаги носеше в косите си. Ръцете й го обгърнаха, Джаред се усмихна и се извърна да докосне устните й. Но тези устни не бяха на Корин.
Джаред се отдръпна, очите му потъмняха.
— Какво правиш, Нанеки?
Тя се нацупи.
— Е, тя не единствена, която може носи гардения. Защо ти не идва при мен вече?
— Сега съм женен и съпругата ми е повече от достатъчна.
— Тя не добра.
— Достатъчно, Нанеки — прекъсна я той студено и я отблъсна от себе си.
— Значи я обичаш?
— Да, по дяволите. Обичам я!
Тъжното й изражение го накара да смекчи тона си.
— Виж, Нанеки, отдавна ти казах да си намериш съпруг. Защо не дадеш шанс на Леонака? Той те харесва.
— Леонака?
— Сякаш не знаеш!
Когато тя поклати отрицателно глава, Джаред продължи:
— Така е, защото никога не си го насърчавала. Обича те още от времето преди да се омъжиш за Пени.
Лицето й светна.
— Леонака добър, силен мъж.
— Да, така е.
— Тогава утре заведа него на пикник. Това окуражи него, а?
Джаред се засмя.
— О, да, със сигурност. Сега отивай да си лягаш.
Джаред би трябвало да е засегнат, че Нанеки така лесно прехвърли чувствата си от него към друг мъж, но не беше. Той обичаше Корин. Като не можеше повече да чака, излезе от къщата да я търси. Щеше да й каже колко много я обича.
Но Корин не беше навън. Беше се заключила в спалнята им и плачеше на леглото, където снощи бе изпитала такова блаженство. Сега всичко това си беше отишло и нямаше да се върне. Защо трябваше да се появи точно в момента, когато Джаред и Нанеки се прегръщаха? Почувства сякаш някой й изтръгна сърцето и без да надзърта повече, изтича в стаята и се заключи вътре.
Каква глупачка беше да повярва в щастието. Любовта между Джаред и Корин принадлежеше на миналото.
След безполезно търсене, Джаред се върна и понечи да влезе в спалнята. Беше заключена.
— Корин?
— Върви си, Джаред!
Той объркано поклати глава.
— Отвори, моля те.
Корин скочи от леглото и се приближи до вратата, за да може той да я чува по-ясно. Как смееше да идва при нея, след като току-що е бил с любовницата си?
— Казах ти да си вървиш, Джаред. Снощи беше грешка, която никога вече няма да се повтори.
— Какво, по дяволите ти става? — изрева той, не можеше да повярва на това, което чува.
Гневът в гласа му я предизвика да отговори:
— Вразумих се, ето какво! Бях забравила колко много те мразя, но явно съм сгрешила.
„Господи, не можеше да е вярно — не!“ Колкото и да си повтаряше това, не му ставаше по-леко.
Сълзите й отново бликнаха, тъкмо когато си мислеше, че е изплакала всичките.
— Не се шегувам, Джаред. Ще освободя стаята ти на сутринта. Но тази вечер върви при любовницата си! Не те искам, а тя ще те приеме с охота.
— Корин…
— Не! — спря го тя. — Достатъчно, Джаред. На сутринта или ще ме закараш до града, или сама ще стигна дотам.
Джаред отстъпи, смутен и ядосан. После гневът го обхвана напълно.
Два пъти! Беше го накарала да се почувства като пълен глупак два пъти. Винаги го е мразила. Но трети път нямаше да има. Щеше да я закара до града, да я придружи до кораба, за да е сигурен, че ще се качи. Да върви по дяволите Корин!
Глава четиридесет и трета
Джаред отиде да извика Корин. Каретата беше готова и чакаше, а и багажът беше натоварен на каруцата. Само след няколко часа Корин щеше да напусне живота му. Би трябвало да се радва, че ще се отърве от нея и от гнева, който предизвикваше у него. Но не беше така, по-скоро се чувстваше отчаян.
Плачът на бебето го отведе в стаята на Флоранс. Знаеше, че ще открие жена си там. И двете се опитваха да успокоят детето, но безуспешно.