Корин отлично се забавляваше. Изражението на лицето й заблуждаваше играчите, а щом започваха да я усещат, тя сменяше тактиката и отново ги премяташе. Дори Ръсел не знаеше кога блъфира.
Тази вечер чувстваше, че има късмет. Вече беше спечелила три ръце от пет. Другите играчи на масата, трима господа и леко разголена млада дама, не бяха показали особени качества. Ръсел отиде да играе блекджак, когато се убеди, че мъжете при Корин се интересуват от играта, а не от нея.
Господинът до Корин отвори. След като разгледа карти те си и видя надежда за кента, тя се включи. Един друг играч също се включи и беше ред на Корин да тегли. Не успя да изтегли картата, която искаше, но леко повдигна клепачите си, за да покаже, че е доволна. Първият също изтегли една карта и Корин определи залога. Единият без колебание се оттегли, а този, който започна, си помисли няколко минути преди също да се откаже.
Корин хвърли картите си и събра всички чипове. Беше спечелила доста през последния час, по-скоро с добри карти, отколкото с блъфиране. Наслаждаваше се на чудесната игра и на успеха си, но помръкна, когато Джаред Бърк седна на масата срещу нея.
Слиса се, когато го видя във вечерния му костюм, усмихващ се язвително. Корин беше ужасена, че я бе открил тук, след като му каза, че ще прекара вечерта вкъщи. Какво ли си мислеше? И затова ли се усмихваше така?
— Може би ще ми дойде късметът сега с това ново попълнение на масата — каза един от играчите.
— Да, може би — отвърна Джаред спокойно. — Но е трудно да подлъжеш късмета да напусне една дама.
Бузите на Корин пламнаха, когато усети сарказма в гласа му.
— Раздаване по пет карти — каза Корин с твърд глас и започна бързо да раздава картите, като сложи край на разговора.
От този момент нататък Корин започна да губи. Всичко спечелено, а и парите, които беше донесла със себе си, преминаха от другата страна на масата. Ужасно се ядоса на себе си. Колкото и да се опитваше, просто не можеше да се съсредоточи върху играта. Не поглеждаше към Джаред, но можеше да усети върху себе си присмехулния му поглед. Това толкова я вбесяваше, че едва виждаше картите в ръцете си и трябваше многократно да й напомнят, че е неин ред. Какво ли си мислеше той?
Последна ръка — Корин имаше три попа и знаеше, че може да го бие, но не й бяха останали никакви чипове. Нямаше обаче да му достави удоволствието да подпише полица, за да изиграе ръката.
— За тези карти не си струва да залагам — излъга тя с усмивка, за да скрие гнева си. — Мисля, че ми стига за тази вечер.
Като се престори на отегчена, Корин напусна масата и се насочи към дългия бар край стената. Поръча си чисто уиски. Не беше свикнала с твърд алкохол, но защо не? За всичко си имаше първи път.
Не й оставаше нищо друго, освен да седне там и да се напие. На Ръсел му вървеше и скоро нямаше да иска да си тръгват.
— Значи така прекарвате вечерите си вкъщи, мис Бъроуз?
Корин се обърна и видя Джаред до себе си, самодоволно облегнал се на бара, със спечелените чипове в шапката си, която въртеше напред-назад.
— Сега не е вечер, мистър Бърк — каза тя саркастично. — Почти сутрин е.
— Да, така е.
Тя свирепо го изгледа, но той не се трогна.
— Ядосана сте ми, но не съм изненадан. Повечето жени не умеят да губят.
— И повечето мъже!
— Наистина. Ето една обща черта, нали? Аз, например, не обичам да губя.
Тя знаеше, че той няма предвид само играта на карти. Отпи от уискито, но й се догади, когато огнената напитка стигна до гърлото й.
— Значи така ще удавите мъката си? — укори я той. — Мислех ви за по-силна духом, Корин.
Тя се намръщи.
— Не съм ви позволявала да ме наричате с малкото ми име, мистър Бърк.
— Не е ли време да спрем с формалностите?
— Не мисля — високомерно отвърна тя.
Джаред се усмихна. Той отвърна поглед от нея за момент и съзря Ръсел. „Този трябва да е пълен глупак“ — помисли си Джаред. „Как може да е толкова тъп да доведе бъдещата си съпруга на подобно място и да я остави сама.“ Всеки би могъл да я грабне оттук и Ръсел Драйтън дори нямаше да разбере как е станало.
— Искате ли да ви изпратя до вкъщи?
Когато Корин го погледна подозрително, той добави:
— След като годеникът ви очевидно е зает…
— Не, благодаря — отказа студено тя. — Ще почакам Ръсел.
— Тогава може би ще поискате малък заем, за да продължите да залагате — предложи й той. — Хареса ми да играем на една маса.
— Искате да кажете, че ви беше приятно да спечелите парите ми! — отвърна тя злобно.