Той сви рамене, а после се усмихна. Очите му играеха.
— Това също.
— Никога не взимам назаем, когато идвам тук, мистър Бърк — излъга тя убедително и извърна поглед. — Поставям си граници и се придържам към тях.
— Похвално. Затова ли не носите бижута тази вечер? За и не се изкушите и да ги заложите.
Не можа да не се засмее на проницателността му. Да не би този мъж да знае всичко?
— Наистина малко се поизхвърлих първия път, когато отидох на подобно място — призна си тя. — Загубих скъпа диамантена брошка при обръщането на една карта. Оттогава оставям бижутата си вкъщи.
— Говорите така, сякаш идвате често тук.
Тя бе като опарена от укора в гласа му, но отвърна дръзко.
— Да, мога да си го позволя.
— А може ли да си позволите да се разчуе?
Корин се намръщи.
— Заплашвате ли ме, мистър Бърк? Да не искате да кажете, че ще го направите обществено достояние?
— Не бих си и помислил да опетня доброто ви име — увери я Джаред.
— Но мислите, че аз сама го правя като идвам тук?
Когато той сви рамене, тя продължи ядосано.
— Тук никой не ме познава, мистър Бърк. Дори и някой да знаеше, не би казал нищо от респект към баща ми.
— И вие поемате този риск?
— Идвам тук да залагам пари, но в същото време залагам и това уважение. Все едно, това не е ваша работа, нали?
Джаред се съгласи мълчаливо с леко кимване.
— Да, не е. Отново ще ви предложа да ви изпратя до вкъщи.
Като видя, че тя пак ще му откаже, той добави:
— След като си тръгна, мис Бъроуз, около вас ще се струпат господа, които ще искат да се запознаят с една красива дама, мислейки че тя е сама. Няма смисъл да рискувате.
— Мога сама да се грижа за себе си — каза гордо тя и си вирна носа.
— Простете ми. Предположих, че няма да ви допадне подобно внимание, но явно съм сбъркал.
Той беше напълно вбесен.
— Не, че ми доставя удоволствие да ме безпокоят, мистър Бърк. Просто смятам, че трябва да изчакам Ръсел.
— Защо? — попита той натъртено. — Та той дори не забелязва, че чакате. — И после предположи. — Но дори и да виждаше, пак едва ли би дошъл.
Тя знаеше, че той не го мисли наистина.
— Моята личност ли ви спира да приемете предложението ми? — попита Джаред с мек тон. — Нима се страхувате да дойдете отново с мен?
— Разбира се, че не!
— Тогава защо?
Корин погледна празната си чаша. Беше се убедила по-рано, че няма защо да се страхува от този човек, защо още се колебаеше?
— Добре тогава — усмихна се тя в съгласие. — Само ми дайте няколко минути да се обадя на Ръсел, че тръгвам.
— Наистина ли е необходимо?
— Но защо, мистър Бърк — подразни го тя. Нали не искате годеникът ми да си помисли, че съм го изоставила?
Тя се приближи и му прошепна.
— Може да помисли, че съм отишла на горния етаж и да направи сцена, докато ме търси.
Корин тихо се изсмя на слисаното изражение на Джаред, преди да отиде до масата на Ръсел. Остави Джаред Бърк да си мисли каквото си иска, и без това не я интересуваше мнението му. А и беше такова удоволствие да го шокира, да види как дори и за момент онова арогантно изражение слиза от лицето му. Сега се почувства много по-добре.
Търпеливо изчака Ръсел да свърши с това раздаване, за да привлече вниманието му. Той неохотно напусна масата, но все пак отиде при нея.
— Ръсел, скъпи, не исках да прекъсвам играта ти, но трябва да ти кажа, че си тръгвам.
— Тръгваш ли? Защо?
— Доста бързо загубих парите си.
Ръсел погледна това, което беше спечелил.
— Още не искам да си тръгвам, Корин. Провървя ми тази вечер. Ако искаш малко пари на заем…
— Не, Ръсел. Знаеш, че никога не взимам назаем от теб. А и без това съм доста изморена. Няма нужда да напускаш играта. Мистър Бърк любезно предложи да ме изпрати до вкъщи.
— Бърк е тук? — намръщи се Ръсел и огледа стаята, съзирайки Джаред да чака до бара. — Този човек не ми харесва, Корин. Изглежда ми твърде авантюристичен тип, или по-скоро користолюбив.
— Не ставай смешен, Ръсел — надсмя се Корин. — Може да създава впечатление, че е безскрупулен, но е напълно безобиден. А и скоро ще ми стане съдружник. Татко мисли, че имаме нужда от парите му, така че не мога да бъда груба с него, нали?
Ръсел отново погледна печалбата си на масата и алчност проблесна в тъмните му сиви очи.
— Предполагам, че не. Но, моля те, Корин, бъди внимателна.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш как започваш да флиртуваш, когато си в настроение. На твое място не бих си играл с Бърк.
Тя не обърна внимание на предупреждението му.
— Чисто професионални отношения, Ръсел, нищо повече.