Точно тогава каретата спря.
— Ще се върна за него.
Корин се усмихна.
— Отклонихте се от пътя си само, за да ме изпратите, нали?
— Беше ми приятно — непринудено каза той и отвори вратата.
Слезе пръв, за да й подаде ръка.
Корин изведнъж се почувства странно щастлива. Той беше направил всичко това за нея!
Държа я за лакътя, докато не стигнаха входната врата на къщата. Зората вече сияеше на хоризонта, но на Корин не й се спеше.
— Искам да ви целуна, Корин Бъроуз — каза внезапно Джаред.
Преди да успее да реагира, той я беше дръпнал в обятията си. Целувката беше нежна, макар и насилствена, но Корин не упорстваше. Джаред не я притискаше силно към себе си, както Ръсел често правеше, само я държеше достатъчно здраво, за да не може да избяга.
Най-накрая я освободи.
— Преди да ми откъснете главата за това своеволие, трябва да знаете, че нищо не може да ме спре. Нито вие, нито собствената ми воля. Неудържимо исках да ви целуна и не можах да устоя.
Корин се усмихна.
— Разочаровахте ме, Джаред. Не очаквах да се извинявате.
Тя побягна, оставяйки го напълно изненадан и зарадван от отговора й.
Глава осма
Корин се шляеше из къщата и случайно надникна в салона.
— А, значи си тук, татко. Какво правиш в тъмното?
Самуел се беше отпуснал в голямото удобно кресло пред камината с бренди в ръка.
— Огънят осветява достатъчно, а и така е по-спокойно — отвърна той, като хвърли изпитателен поглед към дъщеря си. — Издокарала си се. Ще излизаш ли тази вечер?
Корин се приближи до камината и повдигна леко пола, за да стопли краката си. През септември нощите ставаха доста хладни.
— Джаред ще ме води на рецитал. След малко би трябвало да е вече тук.
— Джаред, така ли? — Самуел повдигна вежда. — Не знаех, че отношенията ви с мистър Бърк са станали толкова интимни.
— Не ставай смешен — смъмри го Корин. — Просто е глупаво да го наричам мистър Бърк, след като за последните два месеца сме излизали толкова пъти. Били сме на вечери, обеди, театър. Дори ме заведе на онзи бал в Кемптън, когато ти беше зает и не можа да отидеш.
— Да, да — умисли се Самуел, като че ли не знаеше за всяка стъпка на дъщеря си. Бе проследил срещите й с Бърк до една.
— Какво стана с мистър Драйтън? Той вече не фигурира ли в списъка ти?
Корин настръхна.
— Ръсел трябваше да замине за Ню Йорк по средата на лятото.
— По работа или за удоволствие?
— Нито едното, нито другото — изскърца тя със зъби. — Роднините на майка му живеят там. Дядо му е зле и лекарите казват, че може и да не се оправи. Така че, налагаше се да отиде.
— И ти се обърна към мистър Бърк в негово отсъствие? — натъртено попита Самуел.
— Понякога наистина ме вбесяваш, татко — отвърна му раздразнено тя. — Ръсел ще се върне всеки момент и ще се оженим веднага. Не виждам защо трябва да се затварям вкъщи, докато него го няма.
— Не излизаш с Джаред Бърк, само защото имаш нужда от придружител, нали? Той не е мъж, с когото можеш да си играеш.
— И преди си ми го казвал — изсмя се тя. — Но не, татко, Джаред знае какво изпитвам към Ръсел и че възнамерявам да се омъжа за него. Просто ни е приятно да сме заедно. Излезе, че може да е доста поносим.
— Когато го срещна за пръв път, не мислеше така — напомни й Самуел.
— Първото впечатление не винаги е вярно. Признавам, че не бях права за него.
— Сигурна ли си, че Бърк приема отношенията ви за толкова невинни, каквито ги представяш? — попита Самуел със сериозен тон.
Корин се опита да разсее загрижеността му.
— Разбира се. Може да флиртувам и да се закачам с Джаред, но това придава повече живец на срещите ни. Животът щеше да е безкрайно скучен без малко флирт. Той знае, че не го правя на сериозно.
— Толкова добре ли те познава? Можеш ли да кажеш същото и-за него? Научи ли нещо по време на тези невинни срещи? Откъде точно идва? Какво е семейството му?
— Питала съм го, но той винаги отклонява въпросите ми — отвърна Корин и после се ухили. — Мисля, че му харесва да се прави на мистериозен мъж.
— И все пак не си ли любопитна?
— Аз — не, но изглежда ти си. Защо тогава не го попиташ сам?
— Направих го.
— И?
— На мен също не ми отговори. Каза, че не било важно, че не засягало професионалните ни отношения. И е прав.
— Ако инвестира в компанията, ще получиш отговорите. Когато напусне Бостън, трябва да ти остави някакъв адрес, ако възнамерява да получава печалбите си.
— Ще се разбере тези дни.
— Защо?
— Миналата седмица сключихме договора. Не ти ли е споменал за това?
— Не, нищо не ми каза.
Корин го попита сърдито.