— А защо ти не ми спомена?
— Напоследък не се засичаме много, скъпа. Или аз работя, или теб те няма вкъщи.
— Значи той ни е вече партньор? — промърмори Кори повече на себе си, отколкото на него.
Не можеше обаче да разбере защо Джаред дори не й беше намекнал за това.
— Точно така — партньор — изкикоти се Самуел. — Вложи много повече, отколкото очаквахме — почти половин милион.
Корин тихо подсвирна.
— Но за разширението не ви трябват чак толкова пари, нали?
— Не, но мистър Бърк настоя. Щял да подпише само при такова условие.
— Това му дава по-голям дял от компанията, нали?
— Да, сега притежава толкова акции, колкото ние двамата с Елиът. Ако иска може да парира решенията ни, което прани твоят глас решаващ.
— Но ти държиш моя глас.
— Да, така е — усмихна се Самуел.
— Корин се изненада от дяволитото пламъче в очите на баща си.
— Не си му казал това, така ли?
Самуел бавно поклати глава, доволен от гениалното си решение.
— Ще го узнае на първото събрание на директорския съвет, ако дойде.
— Значи си го измамил?
— Не съвсем. Просто взех под внимание някои факти. Да не мислиш, че не знам — той залага на теб. Ако не ти обръщаше толкова внимание, нямаше въобще да се замисля. Трябваше да предвидя всички възможности, а една от тях може да е амбицията му да ми отнеме компанията. Защо иначе ще инвестира толкова крупна сума?
— Това е невъзможно — каза Корин със съмнение. — Какво разбира той от кораби?
— Да ти напомня ли, че не знаем нищо за него, Кори? Ако не беше толкова потаен, нямаше да го подозирам. И все пак, ако е смятал да управлява компанията, като те манипулира, го очаква голяма изненада, което и заслужава. А ако не е имат подобни планове, то тогава няма значение.
— Джаред не е толкова непочтен — ядоса се тя.
— Да, може и да не е, но е по-добре да сме предпазливи. Времето ще покаже.
— Да, времето ще покаже, че имаш доста развинтено въображение.
— Много го защитаваш — забеляза Самуел. — Не се заблуждаваш по отношение на него, нали? Той е много интересен мъж, жените лесно се влюбват в такива като него.
— Иска ти се, нали? — изведнъж очите й станаха тъмносини. — Той е точно типа мъж, който ти би одобрил.
— Е, съмнявам се, че ще ти отпусне така юздите, както аз направих — изкиска се Самуел.
— Избий си веднага от главата идеята да ни сватосаш! — сопна се Корин. — Ще се омъжа за Ръсел!
— Не и докато аз имам думата по въпроса — повиши глас баща й.
Корин впери очи в него. Баща й никога нямаше да склони. Трябваше просто да си намери някой друг. Но не и Джаред Бърк, определено не той. Беше достатъчно чаровен, елегантен и богат, а когато я целуваше, което беше правил доста пъти, Корин изпитваше тръпка по цялото си тяло. Но не ставаше за съпруг, защото без всякакво усилие изсмукваше волята й и влияеше на решенията й.
— Добре, татко — произнесе студено Корин. — Щом Ръсел се върне, ще му кажа да не се виждаме повече.
— Това значи ли, че ще продължиш с Бърк? — понита той без да успее да скрие изпълненият с надежда блясък в очите си.
— Как можеш да ме питаш това, след като го обвини, че иска да ти отнеме компанията?
— Не съм казал подобно нещо. Само предположих.
— Би му позволил да се ожени за мен, нали?
— Да, мисля, че от него ще стане добър съпруг — замислено се съгласи Самуел.
— Но аз не мисля, а и той скоро ще си заминава — сопна се тя, за да убие надеждата на баща си.
— Но къде е той? Не каза ли, че скоро трябва да дойде?
Корин погледна към часовника си и се намръщи.
— Закъснява.
Като се подсмихваше, Самуел подхвърли:
— Е, това се казва промяна. Веднъж някой да те накара и теб да чакаш.
— Ще му е за последен път — отвърна тя твърдо. — Отсега нататък няма да се виждам с него.
— Само защото е закъснял?
— Не, защото няма да мога да открия бъдещия си съпруг, ако Джаред Бърк запълва цялото ми време.
— Много си коравосърдечна, дъще — неодобрително поклати глава Самуел. — Горко на мъжа, за когото най-накрая ще се омъжиш.
Глава девета
Джаред закъсня с трийсет минути, което още повече развали настроението на Корин след разговора с баща й. Посрещна го студено и цялата вечер почти не му проговори, освен когато се уговаряха да дойде да я вземе от клуба след полунощ.
Корин не беше толкова сърдита на Джаред, колкото на упорството на баща си. Всичкото това време пропиляно по Ръсел! А сега щеше да отнеме още време, за да намери друг мъж, който да отговаря на изискванията й. Но да чака още две години за парите си бе немислимо…
Не стига това, ами Джаред също се превърна в проблем. Тя не бързаше да настъпи моментът, когато трябваше да му каже, че няма да се виждат повече. Корин мразеше да разваля приятелства, да гледа съкрушени физиономии и да слуша молби, както се получи с Уилям и Чарлз. Не беше Дотам коравосърдечна, че да не се разчувства, но беше твърде волева, за да им позволи да я пречупят.