В случая с Джаред не изпитваше вина, че е насърчавала приятелството им, както при другите двама. Той настояваше да я вижда отново и отново. Сякаш се бяха споразумели — тя го използваше като придружител, а той нея — като развлечение, докато е в Бостън. Така че нямаше право да е разочарован, когато по-късно говори с него.
Корин продължи да се сърди на Джаред и след като пристигнаха в клуба. Всеки път щом я доведеше тук, той настояваше да играят на една маса, за да може да я наглежда. И всеки път, когато играеше с него, тя губеше. Това направо я вбесяваше.
И тази вечер не беше по-различно. Бяха в клуба от три часа. Повечето играчи си бяха тръгнали отдавна. Корин беше на път да излезе от играта, защото Джаред отново бе спечелил всичките й пари.
— Това ще е последната ми ръка — обяви Корин.
— И на мен — каза мъжът от лявата й страна.
Корин имаше достатъчно чипове, за да завърши тази ръка, стига да нямаше вдигане на залога. Тя се молеше да спечели поне този път. За последно идваше тук с Джаред и това беше единствената възможност да го бие — само този път, за това се молеше тя.
Бавно разтвори картите си и затаи дъх, когато видя дама, вале, девятка и осмица спатия, всичките наведнъж в ръцете си. Издърпа и последната карта, но сърцето й помръкна, когато съзря тройка каро. Все пак имаше възможност да тегли и да попълни до пълен или обикновен флош.
Джаред откри наддаването. Корин и още един играч му отговориха. Другият играч взе три карти; Джаред — две, за да си помисли тя, че има три от една боя. Тя взе една и се страхуваше да я погледне. Джаред заложи отново — 50 долара — лимитът за тяхната маса, а Корин елегантно вдигна картата си от масата. Не можа да повярва на очите си, когато видя десятка спатия. Пълен флош с дама — най-добрата ръка, която досега й се беше падала, но нямаше достатъчно нари да отговори на Джаред, след като беше заложил лимита. Чудеше се дали го е направил нарочно, знаейки, че тя не може да отговори.
— Ти решаваш, Корин — каза Джаред.
Тя студено го погледна и се обърна към другите играчи с умоляваща усмивка.
— Може ли да стана за момент преди да изиграем тази ръка? Знам, че обикновено не е позволено, но тя е последната и искам да я изкарам докрай.
— Все едно, аз и без това се отказвам — отговори другият играч.
Корин погледна Джаред, очаквайки той да възрази.
— А ти имаш ли нещо против?
— Наистина не мисля, че е необходимо да искаш от собственика още пари за последната ръка. Защо и ти не се откажеш и да приключим за тази вечер?
— Искам да довърша — произнесе твърдо тя. — Или се страхуваш, че най-накрая ще те бия?
Той вдигна рамене и се облегна назад.
— Добре, ще почакам, но не се бави много.
Тя стана от масата, но се върна след минута разочарована. Собственикът й беше отказал повече кредит.
— Е? — попита Джаред, като видя отчаяното й изражение.
Тя несигурно го погледна.
— Ще поемеш ли полицата ми? Ще ти се разплатя.
Джаред изчака за момент, преди да отговори.
— Щом е така, защо не вдигнем залога? За теб си струва, а и сме само двамата.
Останалите двама играчи си бяха тръгнали. Сега бяха сами и тя отново почувства старата тръпка от играта, която не беше изпитвала, откакто започна да играе с Джаред. Щеше да го бие и то на голям залог.
— Пет хиляди? — предложи тя.
Забеляза изненадата му и се усмихна. Това беше голяма сума, която за да плати, трябваше да вземе от баща си. Но нямаше да се наложи, защото непременно щеше да спечели.
Джаред кимна и извади писалка и молив от джоба си.
— А моя досегашен залог?
Тя взе листа и написа полица за неговия залог плюс още пет хиляди долара, уверена, че ще спечели ръката.
Джаред отново бръкна в джоба си и извади кочан с разписки и откъсна няколко.
— Ето твоите пет.
След кратка пауза той отброи още пари и ги добави.
— И още пет.
Корин се въодушеви. Посегна към листа, за да отговори на залога му и пак да вдигне, но той я спря.
— Не приемам повече полици, Корин.
— Защо не?
— Защото знам от кого ще искаш пари, за да покриеш дълга си и не мисля, че той особено ще се зарадва.
— Баща ми няма да узнае, Джаред. Не възнамерявам да загубя.
— Това е игра на риска, Корин — предупреди я той с равен тон. — Само една ръка е непобедима и шансът да е у теб е нулев.
— Да не би да се страхуваш, че мога да победя шанса? — предизвика го тя.