Выбрать главу

— Толкова ли си сигурна в картите си?

— Да.

— Жалко, след като не можеш да си позволиш да отговориш на залога — каза той безцеремонно.

Тя избухна.

— Защо вдигна над моя залог, ако не очакваше, че ще ти отговоря?

Той напълно пренебрегна възмущението й.

— Ти беше тази, която отвори залаганията като качи. Ти сама предложи пет хиляди като граница — напомни й той.

— Имах предвид на залагане.

— Е, аз нямах.

— Толкова си подъл, Джаред Бърк — каза тя разгорещено. — И точно затова реших, че не искам повече да се виждаме след тази вечер.

— Доста снизходително приемаш пораженията — подхвърли той иронично.

— Няма нищо общо с това — сопна се тя. — Щях да ти кажа на път за вкъщи. Не е свързано с теб — поне не беше досега! Но току-що показа какъв си. Няма да се виждам с теб, дори и да ме молиш за това!

Той я шокира с усмивката си.

— За бога, нима очакваш, че ще го направя? Не съм срещал по-горда жена от теб.

Корин почервеня, но вдигна брадичка и се изправи с достойнство.

— Така значи — обиждаш ме? Повече няма да търпя това, не съм длъжна да те слушам.

Тя понечи да си тръгне, но Джаред я сграбчи за кръста през масата.

— Седни, Корин!

— Няма.

— Седни веднага! — изкомандва той с глас, който тя не беше чувала преди.

Тя се подчини, но първо се отскубна от ръцете му. После зачака, очите й святкаха като огньове, когато го погледнеше.

Джаред седна и се облегна назад. Извади от джоба си малки листчета хартия и ги хвърли на масата пред Корин, като предизвика убийствения й поглед.

— Откъде ги взе?

— Купих ги.

— Защо?

— Няма значение.

Важното е, че искам да ми се разплатиш сега, включително и за тази, която подписа преди две минути. Седем хиляди, скъпа.

Произнесе „скъпа“ с такова презрение, че тя потрепера.

— Ако дългът ми към клуба е бил платен, защо тази вечер не ми дадоха кредит?

— Защото, когато откупих полиците ти им казах, че не си струва да рискуват с теб. — Каза го така спокойно, все едно бе свикнал да го прави всеки ден. — Не беше трудно да ги убедя, след като сама не беше дошла да се разплатиш.

— Как смееш?

— Мислех, че ти правя услуга, защото съвсем скоро баща ти щеше да ги получи. Ще се споразумея с теб, не с баща ти.

— И как точно очакваш да ти платя тази вечер, след като дяволски добре знаеш, че у себе си нямам пари в брой?

— Но имаш нещо друго, което можеш да продадеш.

— Да, баща ми беше прав! — Корин направо зяпна. — Искаш контрол върху компанията, а аз те защитавах.

Джаред се намръщи.

— Баща ти ли го измисли?

— Да. Тази вечер ми каза, че можеш да се опиташ да ме манипулираш, за да получиш моя дял от фирмата и се оказа прав.

— Затова ли реши повече да не се виждаме?

— Да — излъга Корин.

Предпочете да приеме това извинение, вместо да обяснява другото.

— Е, баща ти е сгрешил, Корин — Джаред също излъга с изненадващо спокоен глас. — И толкова по-зле за теб, че си му повярвала.

— Какво искаш да кажеш?

— Не възнамерявам да откупя дела ти. Не това искам от теб.

— Тогава какво? Нямам нищо друго ценно но себе си.

Очите на Джаред останаха неразгадаеми.

— Имаш себе си и един час от времето ти за горния етаж.

Корин се изсмя.

— Не говориш сериозно.

Когато той не отвърна, тя възмутено се изправи.

— Никога досега не съм била обиждана така.

— Не мислиш, че струваш седем хиляди долара ли? — запита той с абсолютно спокойствие.

— Аз въобще нямам цена! — изсъска Корин, като се държеше за масата, за да не се види, че ръцете й треперят. — Направо си жалък, като предлагаш такъв начин на разплащане.

— Май нямаш друга алтернатива в момента.

— Утре ще ти върна парите, до цент.

— Не смятам да чакам толкова дълго.

— Нито пък аз да се съглася с твоите условия! — сопна се тя упорито. — Да видим, Бърк, какво ще направиш сега.

— Противно на очакванията ти ще си получа целия дълг, независимо дали си съгласна или не.

— Няма да посмееш — каза смело тя.

Другите в стаята щяха да я защитят, ако станеше нужда.

— Това предизвикателство ли е?

Корин се изплаши, когато срещна решителния му поглед.

— Не, не е.

„За бога, той наистина ще се опита“, помисли си тя страхливо. Все някой щеше да го спре, но щеше да стане такава сцена, че скоро целият град щеше да знае за това.

— Защо се колебаеш, Корин? Ще получиш седем хиляди долара само за един час. Не мисля, че повечето жени могат да се похвалят с такава цена.

Устните му леко се изкривиха.

— Или възразяваш, че ще ти платя за нещо, което обикновено даваш така, без нищо?

Тя направо зяпна. Защо имаше толкова лошо мнение за нея? Е, не даваше и пет пари за това. Така или иначе нямаше да се подчини на условието му. Но как да се измъкне от тази ситуация без да стане сцена?