— Не ми предостави честен избор — каза тя сърдито.
Погледна към тестето на масата, после и към картите пред себе си, и се усмихна дяволито.
— Ако направиш дълга ми дванадесет хиляди и се съгласиш да отговоря на залога ти, може би ще се съглася на условията ти.
— Може би?
— Усмивката й се разшири, защото знаеше, че не може да загуби.
— Ще се съглася.
Той се наклони напред.
— Така, за да няма недоразумения този път, нека ти изясня условията си. Ако аз спечеля тази ръка, ще се качиш горе с мен за един час. Става дума за един час в леглото. Ясно ли е?
Тя се изправи.
— Нямаше нужда да си толкова вулгарен, Бърк. Разбрах какво имаш предвид.
— Значи си съгласна?
— Да, а ти?
Той кимна, а тя се усмихна триумфално. Обърна картите си със замах и зачака с нетърпение да види поражението му. Но в отговор той й се усмихна и поклати глава.
— Не достатъчно добри, Корин.
Тя не можа да повярва при вида на картите му. Пълен флош от каро — с една карта повече от нея. Беше невъзможно.
Когато срещна погледа му, очите й светнаха убийствено.
— Това е измама!
— Можеш ли да го докажеш? — попита Джаред, като прибираше парите и полиците в джоба си.
— Измами ме, нали? Когато станах от масата си сменил картите — обвини го тя вбесена.
— Повтарям — можеш ли да го докажеш, Корин?
— Няма защо да го доказвам — знам го!
— Това не променя нещата. Картите показват, че спечелих и сега ще трябва да си платиш.
— За нищо на света!
Корин сграбчи чантата си и изхвърча от стаята.
Тъмното преддверие бе празно. Стълбищата към втория етаж бяха отдясно на изхода, така че тези, които слизаха отгоре можеха да се измъкнат без да бъдат забелязани. Тя потрепери, когато минавайки покрай тях, чу пронизителен женски смях някъде отгоре.
Може би трябваше да се скрие горе и да остави Джаред да я търси на улицата? Най-вероятно щеше да си помисли, че е избягала натам. Но не можеше да се осмели да се качи по тези стълби. А може би щеше да убеди кочияша на Джаред да я откара вкъщи. Така щеше да е най-добре.
Корин едва открехна външната врата, когато едрата ръка на Джаред я затръшна под носа й. После дланта му се отпусна върху рамото й и той я обърна към себе си.
— Ще викам, Джаред. Наистина. Не можеш да ме спреш да си тръгна.
— О, мога — каза студено той. — Докато не си платиш дълга.
— Щях да дойда с теб горе само ако животът ми зависеше от това. А сега се отдръпни.
Тя се опита да го изблъска от вратата, но дори не можа да го помръдне. След миг той вече я беше сграбчил и я носеше нагоре по стълбите.
— Не! — крещеше Корин. — Не искам.
— Вече нямаш избор — произнесе той като стигнаха на площадката. — Така че коя стая предпочиташ, скъпа? Тази, в която си била преди, или може би там ще се чувстваш неудобно?
Стомахът на Корин се сви от страх. Дългият коридор пред тях беше тъмен, облепен с тъмносин тапет с една единствена малка лампа на другия край, която изглеждаше като светулка.
— Никога не съм била тук горе — прошепна Корин, чувайки сама ужаса в гласа си. — Трябва да ми повярваш, Джаред.
Той ехидно се изсмя и се приближи до първата отворена врата.
— Но не очакваш, нали?
— Какво съм направила, за да имаш такова мнение за мен?
Внесе я в стая, обзаведена изцяло в зелено — от килима и мебелите, до чаршафите на голямото легло.
После затвори вратата, но още не я пускаше на земята. Очите му святкаха в полумрака, когато я погледна.
— Стаята ни е в тон с очите ти — присмя й се. — Играеш си с мен вече повече от два месеца — продължи той. — Трябваше все някога да си платиш последствията. Обикновено не чакам толкова дълго.
— Не съм си играла с теб.
Той повдигна вежда.
— Нима отричаш, че флиртуваше с мен и приемаше целувките ми без съпротива?
— Може малко и да съм флиртувала, но не съм имала нищо предвид — каза тя в защита. — Мислех, че си го разбран. И не съм те молила да ме целуваш, нали?
— Но не се опита и да ме спреш. Един истински мъж не би се задоволил само с целувки, скъпа — каза Джаред презрително.
— Но повечето биха.
— Не и аз — отвърна й той студено. — Не и когато ми позволи да очаквам повече.
Той я пусна на земята и се обърна да заключи вратата. Докато беше с гръб към нея, тя бързо извади малкото ножче от чантата си. Щеше да го използва за първи път. Молеше се да си спомни всичко, което Джони Бъкстър я беше учил, когато беше на десет години.
Джаред бързо се извърна, като я чу да изважда ножчето от калъфа, и от сърце се изсмя на картинката, която Корин представляваше. Роклята й беше от златно кадифе с перлени копчета и обшита с дантели. Тъмнозлатистата й коса бе вдигната на кок с панделки от същия плат. В едната си ръка държеше чантичка, а в другата — нож.