Выбрать главу

— Какво смяташ да правиш с тази играчка? — подсмивайки се я попита той.

— Смятам да я използвам, ако се приближиш.

— Някой казвал ли ти е, че можеш да се порежеш, като си играеш с ножове?

— Някога знаех как да използвам този. И ако някой пострада, това ще си ти — каза тя с повече увереност, отколкото изпитваше в момента. — Сега отключи тази врата.

— Чудех се защо ли носиш това оръжие в чантата си. Често ли ти се налага да се защитаваш? Или само на мен се опъваш?

Тя зяпна.

— Значи си ровил в чантата ми преди да ми я върнеш? Един джентълмен не би го сторил.

— Е, и двамата знаем, че аз не съм такъв, нали? — отвърна той и съблече сакото си.

— Какво правиш?

— Приготвям се, за да изпълня сделката ни — отвърна той небрежно.

— По дяволите, не чу ли какво ти казах? Няма да ме докоснеш. Предпочитам да се любя с дявола, отколкото с теб.

— С дявола сме в добри отношения, така че той няма да има нищо против.

— Мразя те, Джаред Бърк!

— Това едва ли променя нещата. Сега бъди добро момиче и престани да се дърпаш, сякаш никога не си го правила. Ако не се съпротивляваш и за двама ни ще бъде удоволствие.

Преди да може да му отговори, Джаред хвърли сакото си върху нея, като я изненада. Сграбчи я през кръста, притисна я към себе си и започна да извива ръката й назад, докато и двамата не чуха как ножът падна на пода. Вгледа се в уплашените й очи и после дивашки впи устни в нейните.

Никой досега не беше притискал Корин толкова силно. Дори и с болка в рамото, защото той още не беше пуснал ръката й, по тялото й се разля чувство, на което тя се отдаде.

Джаред я пусна и отстъпи крачка назад.

— Желаеш ме толкова, колкото и аз теб. Защо се преструваш?

Думите му бяха като плесница и Корин силно се изчерви. Той беше прав. Тя не се възпротиви на целувката му, а дори я прие с цялото си сърце. Какво й ставаше?

Тя кършеше ръце. За бога, трябваше да го накара да й повярва.

— Не мога, Джаред. Не съм такава, за каквато ме мислиш. Никога не съм била с мъж. Кълна се! Може и да правя лудории, но не и такива.

— Лъжеш, Корин. Девствена си, колкото съм и аз.

— Не те ли интересува, ако казвам истината? — изплака тя. — Толкова ли си обсебен да ме имаш, че не чуваш какво ти говоря? За бога, та ти си партньор на баща ми — мой партньор. Мислиш ли, че ще можем да работим заедно след това?

— Това няма нищо общо с бизнеса. Просто си плащаш дълга, Корин.

— По дяволите! — избухна тя. — Нищо не ти дължа. — Беше забравила страха си.

— Затова е всичко, нали Корин? — язвително се ухили той. Бясна си, защото мислиш, че съм те измамил.

— Така си беше. Но въпреки това няма да се отдам на никой мъж, докато не се омъжа.

— Тогава не трябваше да се съгласяваш.

Той започна да откопчава роклята й.

Корин ядосано шляпна ръката му и се наведе да вземе ножа си, но Джаред го ритна надалеч. Вдигна я и я хвърли доста грубо на леглото.

Корин започна да крещи. Но той легна върху нея и запуши устата й с ръка.

— Не ме ядосвай! — Гласът му прозвуча заплашително. — Ставам доста жесток, когато съм ядосан.

Със свободната си ръка разкъса роклята й.

— Няма да ти помогне, дори и да крещиш, защото тук на никой не му пука. Мнението е, че ако една дама се качи горе, тя повече не е дама. Аз съм на същото мнение, така че повече не ме карай да губя търпение. Ясно ли е?

Джаред разкри гърдите й и малко от студенината в гласа му изчезна.

— О, ти наистина си красива — промърмори той. — Никога не съм виждан такава нежна бяла кожа.

Наведе глава към гърдите й и целуна всяко зърно по ред. Задържа се там за малко, преди да я погледне в очите, които бяха пълни със страх и сълзи.

— Няма да те нараня, Корин, ако не се дърпаш — каза той почти нежно. — Обещавам ти.

Отмести ръка от устните й и я целуна дълбоко, като обходи устата й с език, но тя не отвърна. Джаред безразлично сви рамене.

— Ако искаш, Корин, инати се. Това няма да ме спре.

Тя не отговори. Толкова се срамуваше, че й се искаше само да умре. Не можеше да го спре, той щеше да я нарани само ако опиташе. Така или иначе щеше да я изнасили, защо да страда повече?

Само се молеше да свърши бързо. Когато я повдигна, за да отмести останалите й дрехи, тя не се възпротиви. Говореше й нежно, но тя не чуваше нищо. Когато силните му ръце я галеха, тя не чувстваше нищо, освен срама си.

От здраво стиснатите й очи се стичаха сълзи. Когато остра болка я разтърси, тя стисна устни, за да не заплаче. Той й обеща да не боли, но тя знаеше, че първият път винаги е така. Джаред Бърк отне девствеността й, която тя винаги си мислеше, че ще даде на съпруга си. Беше я насилил по такъв животински начин. Корин не беше мразила никого така, както Джаред сега.