Изтощеното му тяло стана доста тежко и Корин предположи, че всичко е свършило.
— Изцяло ти се разплатих, Бърк — глухо каза тя. — Ще се отместиш ли от мен, искам да си тръгвам.
— Наистина си студена кучка — промърмори той и стана да се облече.
— Вече ми го каза няколко пъти тази вечер. Не е нужно да го повтаряш.
— Трябва ти някой да те сгрее. Горко на мъжа, който се омъжи за теб и трябва да търпи подобни представления в леглото.
— Няма да му се наложи — отвърна Корин и седна на ръба на леглото, олюлявайки се леко. — Ами ако забременея?
Той сви рамене.
— По-скоро няма, след като това няма да се повтори. Но рискът си е твой, не мой. Това е да бъдеш жена.
Джаред свърши с обличането и застана до леглото, за да й подаде скъсаната рокля. Корин чу как той дълбоко си пое въздух и се извърна към него. Проследи погледа му до средата на леглото, където петното кръв изглеждаше черно върху зелените чаршафи.
— Какво ти става, Бърк? — злобно го попита тя. — Изглеждаш изненадан. Не знаеш ли, че девствените кървят?
Очите му срещнаха нейните. Бяха светлосиви без следа от синьо. Задържа поглед върху нея, но най-накрая отиде до вратата със скъсаната й рокля в ръка. Обърна се и отново я погледна.
— Стой тук, докато се върна — нареди й грубо. — Чуваш ли?
— Къде отиваш?
— Просто стой тук, Корин. Ще се върна до обед.
— До обед? — зяпна тя. — Почти се зазорява. Знаеш, че призори трябва да съм си вкъщи или ще тръгнат да ме търсят.
— Ще се погрижа за това.
— Как?
Но Джаред беше вече излязъл и отнесъл със себе си дрехите й. Какво ли пък беше намислил сега?
Глава десета
Увил краката си с две одеяла и наметнат с дебела пелерина, Джаред нетърпеливо чакаше в каретата пред къщата на Бейкън стрийт. Беше едва призори и хладният въздух на есенното утро го пронизваше чак до костите. Щяха да минат часове, докато слънцето прогони адския студ.
Щеше да мине също и много време, докато стане удобно да помоли за разговор с мистър Бъроуз. Възрастният мъж сигурно още спеше в топлото си легло, без да подозира какво се е случило с дъщеря му. Джаред и без това имаше да му казва неща, които щяха да го разгневят, така че беше по-добре да не го събужда.
По дяволите, от вчера нищо не вървеше както трябва. А смяташе, че всичко е пресметнал до най-малката подробност. С полиците на Корин от клуба и доброто им приятелство щеше лесно да я убеди да застане на негова страна, сега, когато не беше в добри отношения с баща си, защото той се бе противопоставил на брака й с Драйтън. Щеше да присъедини дела си към неговия, дори и само напук на баща си. Или поне Джаред си мислеше така.
Провали плановете му, като уж небрежно му каза, че не иска повече да се виждат, след като бе пропилял цели два месеца да я ухажва. И сякаш провалът с нея не беше достатъчен, ами и Самуел Бъроуз го подозираше за компанията.
Джаред се чувстваше виновен и ядосан. „Кучката си получи каквото заслужаваше. Защо й трябваше да се прави на жена с опит. Девственица, проклета девственица! Опита се да му го каже, но той дори не я послуша.“
Джаред не можеше да чака повече. Щеше да стане по-лошо, ако изкара Бъроуз от леглото, но още малко насаме с тези самообвинения и щеше да зареже всичко. Това също беше изход, но той определено не му се понрави.
Брок отвори вратата малко след почукването на Джаред. Той беше свикнал със суровото лице на иконома, но никога преди не го бе виждал толкова объркан.
— Наистина, сър, знаете ли колко е часът? — Брок изглеждаше възмутен.
— Разбира се — отвърна Джаред нетърпеливо. — Нямаше да съм тук, ако случаят не беше спешен.
— Но мис Корин никога не става толкова рано. А и нейната прислужница не позволява на никой да я безпокои.
Джаред се чудеше дали икономът не си мисли, че тя току-що се е прибрала. Корин беше споменавала, че слугите знаят за бягствата й.
— Не искам да безпокоя мис Бъроуз — каза Джаред леко развеселен. — Искам да се видя с баща й.
— Е, сър, това е друго нещо. Доста необичайно за този час, но мистър Бъроуз е станал и се облича в момента. Ако нямате нищо против да почакате в кабинета му, ще го осведомя за посещението ви.
Самуел Бъроуз се появи след десет минути с чаша кафе в ръка. Джаред стана, за да го поздрави.
— Разбрах, че е нещо спешно — започна Самуел, като седна на креслото зад бюрото си. — Не мога да си представя какво друго би могло да бъде, освен ако не сте решили внезапно да напуснете Бостън. Дошли сте да уредим бизнес делата си, нали мистър Бърк?