— Той не е мъж за теб, Кори.
— Как можеш да говориш така? Той е мъжът, за когото желая да се омъжа! Учил си ме да преследвам това, което искам.
— Трябвало е да те науча да преценяваш по-добре — отговори Самуел и сведе светлокафявите си очи. — Позволих ти прекалена свобода за едно момиче. Трябва ти някой силен мъж, за да те контролира.
Смарагдените й очи проблеснаха.
— Но аз не искам силен мъж. Прекарах живота си с такъв — с теб! Сблъсъкът на характерите ни бе предизвикателство, но отсега-нататък съм решила да живея в мир.
— Значи искаш всичко да е така, както на теб ти харесва, независимо дали си права, или не?
— Искам сама да управлявам живота си! Нима е твърде много?
Самуел срещна студения й поглед.
— Момиче, доказа през последната година, че не си достатъчно пораснала за това.
Корин понечи да отговори, но бързо си спомни как Ръсел й каза, че баща й ги е следил. Той знаеше за нейните залагания. А тя с такива усилия криеше къде отива щедрата й месечна издръжка.
— Ще се съглася, че преценката ми не винаги е правилна, но ми дай шанс — каза Корин неохотно.
— Мога само да се надявам, това време да дойде в близките две години — отвърна Самуел.
Гневът на Корин отново избухна.
— Да не възнамеряваш да ме държиш вкъщи дотогава? Да не искаш да кажеш, че дотогава няма да мога да се омъжа?
— Не, за бога! — Самуел най-накрая изгуби търпение. — Опитвам се да те спася от теб самата. Толкова си нетърпелива да поемеш отговорността в свои ръце, че въобще не те интересува за кого ще се омъжиш. За бога, Корин, не можеш ли да изчакаш още две години? Тогава ще получиш парите от баба си и ще можеш да се омъжиш със или без моето съгласие.
— Но тогава няма да има нужда да се омъжвам — разстроено изплака тя и изхвърча от стаята.
Самуел Бъроуз седна в плюшеното си кресло и въздъхна. Всеки би казал, че това твърдоглаво момиче е негова дъщеря. Упорита, решителна, нетърпелива и определено избухлива, тя бе точно като него. За щастие, Даниел Стейтън бе поставила като условие внучката й да не може да се омъжи без бащино съгласие, докато не навърши двадесет и една години. Даниел познаваше импулсивността на младите. Явно е смятала, че Корин ще се вразуми достатъчно до двадесет и една, за да вземе сама решение. Самуел обаче се съмняваше.
Това бе негова грешка, той я допусна. Позволи на единственото си дете прекалена независимост от ранна възраст. Беше й дал свобода да се развива, без да я ограничава, защото е момиче. Близките му нееднократно го предупреждавани, че един ден ще съжалява за решението си и ето че наистина стана така.
Най-доброто, което можеше да направи за дъщеря си, бе да й намери съпруг, докато е още под негова опека. Да я види омъжена за някой стабилен мъж, не като тези безгръбначни глупаци, които щяха да я оставят да продължава с лудориите си. Но къде да намери мъж с по-силна воля от тази на Корин, и то в срок от две години?
Глава втора
На другия край на света, сред Тихия океан, се намираше група острови, наречени Хавай. Особената им красота — някои историци ги определяха като райски кът — посетителите свързваха със спокоен, мирен и очарователно лесен живот. След откриването на островите от капитан Кук, мнозина се бяха заселили тук, защото не искаха да се откажат от ярките цветове, екзотичните растения и птици, величествения океан, и да се върнат в не толкова гостоприемните си домове.
Заради големия брой чуждестранни заселници ситуацията в Хавай през 1891 г. бе доста напрегната. Местните жители току-що бяха загубили обичания си крал, Мери Монарх, и сестра му сега управляваше в новопостроения замък Йолана в Хонолулу. Дворецът, първата царска резиденция в света, оборудвана с тоалетни и електричество, щеше скоро да се превърне в арена на споровете между местните монархисти и чуждестранните заселници.
Двадесет и седем годишният Джаред Бъркет бе роден в Оаху. Във вените му течеше смесена кръв — европейска и хавайска. Хавайските му приятели го обичаха и му се доверяваха, а европейските уважаваха положението му на островите. За Джаред не можеше да се каже, че притежава чувствителната и нежна природа на хавайските си прадеди. Единствената му слабост бе по-малката му сестра Малиа.
Преди тридесет и една години бащата на Джаред, Родни, и неговият брат — Едмънд, построили за три години градската им къща в Оаху — островът с най-много чуждестранни жители, прочут и е голямата си търговия. След построяването на къщата Родни решил да се ожени. Женитбата му прекъснала напълно отношенията с брат му. Едмънд бил категорично против Ранел. Въпреки че била американка с американско възпитание, Ранел имала хавайски прадеди, заради което Едмънд я приемал като цветнокожа. Дори всекидневното му общуване с хавайци не било в състояние да промени отношението му.