— Не мога да повярвам — избухна Самуел.
— Беше сигурна, че ще спечели, мистър Бъроуз. Иначе, съмнявам се, че щеше да се съгласи с условията. Но тя ги прие и загуби. А после отказа да изпълни баса. И боя се, че не се показах достатъчно джентълмен, за да приема отказа й.
— Какво искате да кажете, мистър Бърк? Да не би вие…
— Изнасилих дъщеря ви — прекъсна го студено Джаред. — Съжалявам, но фактът си е факт — изнасилих я. Ако наистина й бях повярвал, че е девствена, това сигурно нямаше да стане. Но тя сама заложи себе си. Не мислех, че девственица би поела такъв риск.
Самуел тежко се смъкна в стола си.
— Не знам какво да кажа, мистър Бърк. Бих ви хвърлил в затвора, но за беда се досещам как се е случило. За бога, наистина ли дъщеря ми е била такава глупачка да се заложи на покер?
— Да.
— А сега, защото е била девствена, вие се чувствате задължен да се ожените за нея?
— Не поемам напълно вината за това, което стана. Но за невинността й наистина съжалявам. Чувствам се като пълен глупак затова, че я прецених толкова погрешно. Но станалото — станало. Тя си плати за грешката. Сега аз се чувствам задължен да платя за моята. Ще се грижа добре за нея, мистър Бъроуз. Всъщност настоявам.
— Това трябва да се е случило снощи?
— Да. На нея й няма нищо, сър — успокои го Джаред. — Разбира се, не е благоразположена към мен, но я оставих в нормално състояние.
— Оставили сте я? Къде?
— Тя все още е отвъд реката, в уютна спалня и вероятно вече е заспала.
— Не и моята дъщеря. Сигурно всеки момент ще влети тук и ще поиска главата ви на тепсия.
— Не мисля. Не я оставих да избира дали да тръгне или да остане — взех дрехите й с мен.
Самуел си пое дълбоко въздух. Не можеше изцяло да обвинява Джаред за това. Корин сама си го беше изпросила. Нали си я познаваше. А я беше предупредил да не си играе с Бърк.
Той прочисти гърлото си.
— Искрено, мистър Бърк, бих предпочел нищо от това да не се беше случвало, но то вече е факт и поне вие смятате да постъпите правилно спрямо дъщеря ми.
— Тогава одобрявате брака ни?
— Да, ако Корин е съгласна. Но, ако не е, откровено казано съмнявам се, че ще е, тогава не сте длъжен да правите нищо повече по случая.
— Много благосклонно от ваша страна, имайки предвид обстоятелствата. Но тя ще се съгласи — увери го Джаред.
Самуел се намръщи.
— Ако смятате насила да я накарате да се омъжи за вас, можете още сега да си го избиете от главата. Няма да позволя отново да нараните Корин.
— Дори и не съм си го помислял, мистър Бъроуз. Давам ви думата си. Няма да нараня Корин по никакъв начин.
— Надявам се, че мога да разчитам на думата ви — отвърна Самуел със строг поглед.
— Можете.
— Добре, тогава имате разрешението ми да й предложите женитба. Но когато говорите с нея, бих ви помолил да не споменавате, че съм одобрил брака ви. Всъщност ще е най-добре, ако тя не разбере, че аз знам какво се е случило. Не искам да я карам да се срамува още повече.
— Разбирам — каза Джаред неловко. — Но ще ми трябва една от роклите й. Тази, която носеше вчера, е повредена. Ще разбере, че съм идвал.
Самуел едва не избухна отново.
— Но какъв е проблемът. Дайте на поправка роклята, която носите. А аз ще видя дали икономът ми ще може да забрави, че сте идвал.
Глава единадесета
Корин спеше, когато Джаред се върна при нея. В момента му се искаше и той да поспи, но първо трябваше да говори с нея.
Положи дрехите й на дървената рамка на леглото и за няколко минути се загледа в нея. Тъмнозлатистата й коса, разпусната, лежеше върху цялата възглавница на меки вълни. Беше толкова гъста и дълга…
Наистина беше дяволски красива. Само да не беше дъщеря на Бъроуз… Но Джаред не можеше да си позволи да забравя този факт. За него Корин беше само пътечка към целта. А веднъж щом я постигне, никога отново нямаше да види тази дива, зеленоока красавица.
— Корин, ставай! — Джаред тихо и леко я разтърси. — Трябва да си поговорим.
— Махай се — промърмори тя и зарови лице във възглавницата.
— Хайде сега, почти десет часа е.
Тя го стрелна е поглед напълно разсънена.
— Ти? Значи все пак се върна.
Той се усмихна.
— Да не мислиш, че щях да те оставя тук?
— От теб всичко може да се очаква — каза тя злобно и дръпна чаршафа, за да се покрие.
— Дадох роклята ти на поправка. Имах нужда да помисля, взема някои решения.
— За какво?
— За снощи, Корин.
— Не искам да говорим за това! — отряза го тя гневно. — Искам да го забравя.