— Не е толкова просто.
— Не е ли? Ако се махнеш от живота ми, ще те забравя доста бързо.
— Аз също искам да забравя, но не мога — отвърна Джаред. — Това, което направих, е непростимо.
— Да не искаш да кажеш, че съжаляваш? — запита Корин саркастично.
— Да.
— Не мислиш ли, че е малко късно за съжаления, Бърк? Бедата е сторена.
— Но не е съвсем късно да я поправя.
— Да не си магьосник? Можеш ли да ми върнеш девствеността?
— Не, но мога да се погрижа да не страдаш занапред от това, което направих.
— Да страдам занапред? За какво говориш? Единственото ми страдание е, че съм в една стая с теб.
— Успокой се, Корин. Искам да говорим сериозно.
— Защо пък? — сопна се тя.
— Защото си толкова виновна за това, което стана, колкото и аз — каза той остро, след това понижи глас, преди да довърши. — Сгреших, Корин, но ти бях ядосан затова, че ме подведе. Защо ти трябваше да се държиш така, ако си девствена?
Тя се извърна, за да не се налага да го гледа в очите. Знаеше, че вината е и отчасти нейна. Но това не заличаваше омразата й към Джаред затова, че я насили толкова грубо.
— А ти не трябваше да се отнасяш с мен като с проститутка — каза тихо тя.
Джаред седна до нея на леглото, разчувстван от жалостивата й забележка. Извърна лицето й към себе си.
— Наистина съжалявам, Корин. Кълна се, не съм искал толкова да те нараня — очите му проникнаха дълбоко в нейните. — Ако знаех, че си девствена, никога нямаше да те докосна. Вярваш ли ми?
— Не знам — каза тихо тя.
Щеше да заплаче, очите й станаха като зелени блещукащи поточета.
— Вече не знам дали мога да ти вярвам.
— Не те виня, че сега не ми се доверяваш. Но кълна се, Корин, никога вече няма да те нараня.
— Просто се махни, Джаред — отблъсна го тя. — Не искам да говорим повече.
Думите й го разтърсиха повече, отколкото се изписа на лицето му. Същите думи, които майка му бе казала на баща му толкова отдавна.
— Ще говориш с мен, Корин. Ще трябва, за твое добро е — добави той. — Ами ако снощи е било заченато дете? Сама ли ще поемеш този риск?
— Какво се опитваш да ми кажеш, Джаред? — отегчено запита тя. Кажи го направо и толкова.
— Искам да се омъжиш за мен.
Настъпи момент на пълна тишина.
— Наистина ли? — подсмихна се тя. — Кажи ми защо?
— Говоря сериозно, Корин.
— Попитах те защо, Джаред. Ти не ме обичаш. Да не би да се жертваш, защото се чувстваш виновен?
— Нищо не жертвам. Просто се опитвам да реша проблем, който съм създал — отвърна той, стараейки се да се сдържа.
— Е, аз не виждам никакъв проблем. Каквото е сторено — сторено е. Няма да се самоубия само заради снощи. Ще го преживея, можеш да си сигурен.
— А ако има дете?
— Ако това стане, ще го дам някъде — студено каза тя, надявайки се думите й да го пронижат. — Със сигурност няма да задържа твое дете.
Джаред стисна зъби. Тя наистина го мразеше.
— Не ти предлагам само брак, Корин, но и всичко, което искаш от живота. Знам, че обичаш Ръсел Драйтън, но че баща ти няма да ти позволи да се омъжиш за него. Ако се свържеш с мен, не само ще се предпазиш от евентуална бременност, но и ще получиш парите си. След време можем да се разведем и да се омъжиш за Драйтън.
Корин понечи да му обясни, че в нейното семейство не може да има развод, не беше прието, но любопитството й беше провокирано.
— Какво точно имаш предвид с това — „Ще имаш всичко, което искаш от живота“?
— Искаш свобода, нали? — напомни й той. — Искаш независимост?
— Да не искаш да кажеш, че ако се омъжа за теб, няма да се опитваш да ме контролираш? Няма да поставяш никакви правила?
— Точно така — отвърна Джаред, спокоен, че най-накрая я е убедил.
— А парите ми? Ще се опитваш ли да ги управляваш?
— Не ми трябват парите ти, Корин. Можеш да правиш с тях каквото си искаш.
Не можеше да повярва, че той е съгласен да й даде всичко това. Беше твърде хубаво, за да е истина. Защо беше толкова отзивчив?
— А мога ли да ти се доверя? — запита тя скептично.
— Ако искаш, иде се подпиша под тези условия — предложи той.
— Преди сватбата?
— Да.
Тя извърна поглед от него.
— Това, което предлагаш, е много съблазнително, Джаред — призна не след дълго Корин. Но се чудя дали все още ще искаш да се ожениш за мен, като чуеш и последното ми условие.
— Слушам — Джаред леко се усмихна, сигурен, че е спечелил битката.
— Последната нощ беше доста унизителна за мен. Правенето на любов ми се стори противно. Ако се съглася да се оженим, ще бъда твоя съпруга само за пред хората.
— Искаш да кажеш, че леглото е вън от сделката?
— Да.
Брадичката на Джаред потрепери. Какво му пукаше? Никога не можеше да я заобича. Защо тогава така го заболя?