— Снощи не си даде шанс, Корин. Любенето може да е удоволствие и за двамата партньори, ако участват еднакво.
— Не възнамерявам да ти позволя да ми покажеш, Джаред — инатливо му отвърна тя.
— Много добре, доколкото не възразяваш да задоволявам нуждите си другаде.
Корин се засмя на раздразнението му.
— Бих се изненадала, ако не го правиш. Не, не възразявам.
За бога, тя не даваше и пет пари за него!
— Налага се поне една нощ — брачната.
Още една нощ като тази? Но той й даваше всичко и нямаше да се наложи да чака две години. Все щеше да я издържи.
— Съгласна съм — най-накрая каза тя. Сключваш доста жалка сделка, Джаред. Мислиш ли, че си заслужава?
Джаред си отдъхна. Тя нито веднъж не спомена за дела си от компанията. Как ли щеше да се справи, ако беше повдигнала тази тема?
— Участието ми в сделката не е толкова лошо, Корин. Ще пречистя съвестта си. А и няма да е за дълго. Веднъж щом поискаш развод, ще тръгнем по различни пътища.
Очите на Корин танцуваха. „Няма да има никакъв развод, Джаред Бърк. Тази сделка е докато смъртта ни раздели.“ Но нямаше да му го каже точно сега. Мили боже, какво великолепно отмъщение!
Глава дванадесета
Поканите за сватбата бяха разпратени, а датата — определена за десети октомври — неделя, след по-малко от четири седмици. Корин започна да подготвя булчинския си тоалет. Дните й бяха изпълнени с приготовления и пазаруване за чеиза й. Четирите седмици изминаха бързо.
Почти не виждаше Джаред и нямаше възможност да говори с него. Изпрати й писмено споразумението, което имаха, и това отхвърли всякакви съмнения.
Баща й не знаеше за договора, който й осигуряваше независимост. Само ако подозираше, никога нямаше да й позволи да се омъжи за Джаред. Понякога Корин се чудеше защо баща й се съгласи толкова лесно на този брак, без дори да я попита защо е променила отношението си към Джаред. Но това малко я тревожеше.
През последната трескава седмица преди сватбата една среща помрачи Корин. Ръсел се беше върнал в Бостън. Знаеше, че Джаред го е изместил, така че поне не трябваше тя да му го казва, но той настояваше за обяснение.
Беше средата на един следобед, когато съобщиха на Корин, че Ръсел я чака долу в салона. Тя тъкмо пробваше булчинската си рокля, която беше пристигнала едва тази сутрин. Но при съобщението за него, изведнъж падна духом.
Като вида тъжното й изражение, Флоранс я попита:
— Да не мислиш, че нямаше да ти се наложи да говориш с горкия човек? Той очакваше, че ще се ожени за теб. Поне има право да разбере защо си избрала друг вместо него.
— Знам. Но ако бях вече женена, Ръсел нямаше да се опитва да ме разубеждава.
Флоранс поклати глава.
— Приемаш чувствата на мъжете толкова лекомислено, Кори.
— Ръсел знаеше, че не го обичам — каза тя в защита.
— Но той те обичаше.
— На чия страна си, Флоранс? — запита я Корин сприхаво.
— На твоята, момичето ми. С теб съм от раждането ти. Когато майка ми умря, аз започнах да се грижа за теб. Като дъщеря си ми.
— О, стига. Не си достатъчно голяма, за да си ми майка.
— Така е, но се привързах към теб. И когато вече няма какви съвети да ти давам, значи е време да те напусна.
— Не ставай глупава.
— Трябва все някого да слушаш, Кори. Иначе кой ще ти каже, ако правиш нещо не както трябва? Ръсел Драйтън въобще не ме интересува, но ти го използваше и това беше ужасно. Сега използваш мистър Бърк, за да постигнеш онова, което искаш и не го обичаш повече, отколкото Драйтън.
— Джаред го знае. Бракът ни е за удобство.
— Удобство само за теб. За бога, Кори! Кажи ми, че дори няма да споделяте една спалня. Какво печели той от този брак?
— Задължен ми е — сопна се Корин, забравяйки че Флоранс не знае за насилието му над нея.
— Задължен ти е? За какво? Какво не си ми казала, Корин Бъроуз?
— Нищо — изсмя се Корин. — Наистина нищо.
Не можеше да каже на Флоранс. Срамуваше се от участието си в случилото се. И най-вече, никой нямаше да разбере как се е съгласила да се омъжи за мъжа, който я е изнасилил. Тя също не можеше да си го обясни.
Когато слезе долу, Ръсел беше изнервен от дългото чакане.
— Бях започнал да си мисля, че те е страх да се изправиш пред мен — почти извика Ръсел, когато тя влезе в салона.
Корин пренебрегна обвинението и съвсем спокойно се поинтересува:
— Дядо ти възстанови ли се, Ръсел?
— Той почина.
— Съжалявам.
— Сигурен съм — отвърна остро той. — Както, сигурен съм, съжаляваш, че не си ми казала, че ме заменяш с друг веднага щом заминах.
— Не бъди сприхав. Знаеш, че баща ми нямаше да ни позволи да се оженим.