— Каза, че ще го убедиш — напомни й той, а сините му очи потъмняха от гняв.
— Опитах, но все едно, той нямаше да промени решението си.
— Знаеш, че щях да чакам, докато вече нямаше да ти е нужно неговото разрешение — каза Ръсел, малко по-меко.
— И ти знаеш, че въобще нямах намерение да чакам толкова дълго. — Раздразнението на Корин нарастваше. — Бъди разумен, Ръсел. Никога не съм се преструвала, че те обичам. Бях искрена с теб от самото начало. Просто не се получи, както го искахме.
— Обичаш ли Бърк?
— Не. Имам същото споразумение с него, както и с теб. Единствената разлика е, че баща ми не отказа на Джаред. И ако за теб ще е някакво успокоение, Ръсел, с Джаред ще сме женени само по име.
Ръсел изви вежда.
— Между нас нямаше такова условие.
— Да.
— Защо мъж като Бърк би приел толкова нелепи условия?
— Не мисля, че са нелепи — Корин възмутено отхвърли въпроса.
— Какво печели Бърк от всичко това?
— Съпруга само за пред хората — излъга Корин. — Каквото и искаше.
— И това е всичко?
— Да.
Ръсел се подсмихна.
— Значи те използва, както и ти него. Ще си играе с дамите и няма да се притеснява, че ще го закарат под венчилото, след като си има законна съпруга. Наистина е мерзавец, нали?
— Сигурно това е имал предвид — отбеляза Корин с леко раздразнение. Не беше обмисляла какъв може да е планът на Джаред.
— Пак ще се виждаме, след като се омъжиш, нали?
Корин се намръщи.
— Не знам, Ръсел.
Той се приближи до нея и я хвана за раменете.
— Не ме отблъсквай напълно, Корин.
— Ако все още се надяваш, че мога да се влюбя в теб, по-добре недей. Съмнявам се, че някога ще си изгубя ума по някого. В противен случай ще трябва да завися от него, да разчитам на него. Предпочитам да се осланям на себе си.
— Не мога да се откажа, Корин, не още.
Той я придърпа по-близо и потърси устните й за целувка.
Корин мразеше умолителната нотка в гласа му, наранения поглед. Само слабите мъже не се отказваха достойно.
— Предполагам, че ще си останем приятели — отсечено предложи тя. — Но наистина не можем да се виждаме след като се омъжа.
— Добре, Корин. Както кажеш — веднага се съгласи той.
Беше типично за Ръсел да се огъва пред всяко нейно желание. Твърде жалко, че баща й го беше отхвърлил. Поне харесваше Ръсел, но не можеше да каже същото за Джаред Бърк.
Глава тринадесета
Десети октомври започна с мъгла и дъжд, който следобед премина в гръмотевична буря. От прозореца на спалнята си Корин нещастно гледаше удавената във вода улица. Цели потоци се стичаха по водосточните тръби. Паркът отсреща беше наводнен.
Корин погледна през рамо към Флоранс и мрачно я запита.
— Не е ли лоша поличба да вали на сватбата ти?
— Това са пълни глупости. А и ми изглежда, че бурята скоро ще отмине. Даже преди четири часа слънцето може да се покаже.
Корин още веднъж погледна към пустия парк.
— Едва ли — въздъхна тя и се извърна от прозореца. — А и косата ми ще се развали на излизане и влизане от каретата, да не говорим за роклята.
— Може би трябва да отидем по-рано в църквата и да те приготвим там — предложи Флоранс.
— Да, може би — автоматично отвърна Корин. Мислите й вече бяха отлетели в друга посока.
От момента, когато се събуди тази сутрин, беше обзета от съмнения. Внезапно се обърна към камериерката си с широко отворени, изпълнени със страх очи.
— О, Флоранс, в какво се забърквам?
— Не ме гледай, като че ли в мен се крият всички отговори — строго я сгълча Флоранс. Трябвало е по-рано да мислиш за това, момичето ми.
— Не познавам добре този мъж, а ще се женя за него — продължи Корин. — За бога, дори не знам откъде идва?
— Има ли значение?
— Нито пък знам къде ще живеем. Не можем да останем и хотела му.
— Сигурна съм, че той всичко е обмислил, Кори — опита се да я успокои Флоранс.
— По-добре да не е. Не и без моето одобрение! — сопна се тя по детски. — И ако си мисли, че ще напусна Бостън, за да отида да живея там, откъдето идва, то…
— Не разбирам защо не обсъди тези неща с него.
— Не ми беше хрумвало досега — призна си Корин и изплака в изблик на паника. — О, Флоранс, няма да се омъжа за него! Не мога!
— Ще стане скандал и то такъв, че да подпали цял Бостън. Корин Бъроуз не се появява в църквата!
— Но…
— Никакво но — отряза я Флоранс по-спокойно. — Просто си нервна, Корин. С всички булки е така. Този брак е каквото искаше, а и какъв дявол взимаш за съпруг!
— Да, наистина е дявол.
— Е, доколкото познавам Джаред Бърк, той е като писенце. Чаровник си е.