— Виждала съм и другата му страна, Флоранс. Той сякаш се състои от двама напълно различни мъже.
— За какво говориш?
— Няма значение — бързо отвърна Корин. — Притеснявам се за довечера и какво ще стане след приема.
— О, всичко ще бъде наред — изкикоти се Флоранс. — Имаш представа какво е, нали съм ти разказвала, след като горката ти майка не беше жива, за да го направи.
— Толкова малко си я спомням.
Корин почувства, че започва бавно да се успокоява.
— Само това, че тя и татко много не се разбираха.
— Техният брак също беше по споразумение, както и твоят.
— Знам — отвърна Корин и погледна към часовника. — По-добре да побързаме, ако ще се обличам в църквата. Ще кажа на татко, докато приготвяш нещата ми. И не забравяй перлената огърлица от баба. Много ще подхожда на всичките дантели по роклята ми.
— Да, да — усмихна се Флоранс. — Вече по-добре ли си?
— Да. Не знам какво ми стана, но сега се чувствам отлично. Хайде да приключваме с тази сватба.
Накрая на улицата, на няколко къщи от църквата, беше спряла старомодна карета с две кобили. Беше празна, само на капрата седеше кочияш с дебела пелерина. Щом чуеше, че някоя карета се приближава, се обръщаше към църквата.
Гръмотевици се чуваха често и осветяваха облачното небе. Дъждът се изливаше на талази, но кочияшът не можеше да си позволи да стои на сухо в каретата. Чакаше една определена карета и човека, който щеше да излезе от нея. Затова и под пелерината си беше скрил чисто нова пушка.
Джаред беше в отвратително настроение. Дойде в църквата с Уилис Шерман, адвокатът, който Драйтън му препоръча и, който беше избрал за свой кум. Докато пътуваха, Джаред се опитваше да скрие възбудата си от Шерман.
За какво, по дяволите, му трябваше да се жени за дъщерята на Бъроуз? Всеки път щом я погледнеше си спомняше за баща й и колко го мрази. Но няма да е за дълго, каза си той. Щом вземеше дела на Корин, за да съсипе фирмата, тя щеше да се разведе с него. Но колко време щеше да отнеме това? И струваше ли си да се жени за нея?
Толкова време си беше изгубил с Корин. Беше дошъл преди пет месеца. Но поне вкъщи никой нямаше да знае, че се е оженил и развел по време на пътешествието си до континента. Искаше му се вече всичко да е свършило и да е на път за вкъщи.
Каретата спря и Джаред изчака шаферите да донесат чадъри, за да излезе навън. Прекрасен ден за сватба — помисли си той мрачно. Внезапно светкавица изтрещя като пушечен изстрел. Едва след няколко секунди Джаред забеляза дупка в каретата като от куршум и проумя, че това наистина е било изстрел. Дупката се намираше само на няколко сантиметра от главата му. Тогава чу конски тропот и се обърна, за да види как една карета бързо се отдалечава надолу по улицата.
— Странен звук за гръмотевица — забеляза Уилис Шерман, като последва Джаред към църквата.
Нещо му подсказваше, че трябва да проследи изчезващата карета, но Корин никога нямаше да му прости, ако я накара да чака пред олтара. Беше зашеметен не от факта, че за малко не го застреляха, а защото не можеше да си представи кой би искал да го убие. Нямаше врагове в Бостън и затова предположи, че изстрелът не е бил предназначен за него. Вероятно беше дело на някой луд.
— Хайде, преди да се намокрим до кости — подкани го Уилис. — Доста силно вали и тези чадъри няма да ни спасят.
Джаред кимна и побърза по стълбите към входа на църквата. Пренебрегна изстрела, като нещо незначително, защото точно сега не му беше до това — предстоеше му женитба.
Няколко минути по-късно се появиха Самуел и Корин Бъроуз, следваха Лоран, която беше шаферка по пътеката към олтара. Там ги чакаше Джаред с нетърпеливо изражение, което още повече изнерви Корин.
Той изглеждаше много елегантен в черните си панталони и бял смокинг с черни кадифени ревери. Това накара Корин да се почувства малко горда. Лоран изглеждаше щастлива, но и малко завиждаше. А Синтия отказа да дойде на сватбата, Имаше прекалено големи надежди за Джаред и не можеше да се изправи пред Корин. Ръсел също не дойде. Но много други нейни и на баща й приятели бяха тук, за да й пожелаят късмет.
Самуел й стисна ръката успокоително, но неговото присъствие не можеше да намали паниката й. Ръцете й бяха потни. Сърцето й биеше толкова бясно, че можеше да го чуе въпреки музиката и трополящия дъжд навън.
Когато Джаред пое ръката й, тя знаеше, че той ще усети студената влажност, ще разбере колко е изплашена. От усмивката му тя леко порозовя под воала — не можеше да знае, че въпреки всичко той я обожава. В бялата копринена рокля, обшита с дантели и с нежния воал, тя беше най-прекрасната жена, която беше виждал досега. Какъв обрат на съдбата, помисли си Джаред, безсърдечната Корин Бъроуз изглеждаше като истински ангел. Под воала тъмнозлатистата й коса беше вдигната високо и обсипана с перли. Носеше оранжеви и тъмночервени хризантеми, които акцентираха чудесно с косата й. Когато свещеникът започна службата, Джаред се отърси от мечтанията си. Изпитият стар човек изнесе традиционната сватбена служба, но Джаред почти не й обърна внимание, Корин също. В този момент тя усети, че е напълно сама и й се прииска това да продължи. След този ден баща й вече нямаше да има водеща роля в живота й, а Джаред беше обещал изобщо да не се меси в него. Беше се подписал в съгласие черно на бяло. Отсега нататък щеше да разчита единствено на себе си.