— Провъзгласявам ви за съпруг и съпруга.
Корин зяпна. Всичко беше свършило, вече не можеше да избяга. Без дори да осъзнава беше казала „да“. Стоеше като парализирана, когато Джаред вдигна воала й и докосна студените й устни със своите.
— Усмихни се, мисис Бърк — прошепна й той, когато взе ръката й, за да преминат по пътеката. — Това би трябвало да е щастливо събитие.
Тя се усмихна изкуствено за пред гостите и скоро се изгуби в порои от поздравления. След няколко минути Джаред нетърпеливо я дръпна настрани от тълпата и я изведе от църквата. Изтичаха до каретата, която чакаше да ги откара до фотографското студио, а после и на приема в дома й.
В каретата Корин отбягваше погледа на Джаред и непрекъснато си повтаряше, че вече всичко е свършило. Имаше брачно свидетелство, което беше подписала без дори да погледне. А вкъщи — документа, според който Джаред трябваше да спазва обещанията си към нея. Всичко щеше да е наред. Трябваше да преживее само тази нощ.
По време на снимките изглеждаше привидно спокойна. Всичко бързо свърши и те си тръгнаха. През всичкото време не бяха си казали повече от няколко изречения.
Приемът беше в разгара си, когато пристигнаха. Ликуващата тълпа отново ги запя с поздравления. Самуел беше поръчат най-добрите чуждестранни деликатеси и от най-скъпото шампанско. Бостънското общество винаги се отпускаше за сватбените тържества и Корин рядко оставаше с празна чаша в ръка. Джаред й предложи да тръгват много по-рано, отколкото очакваше. Все му отказваше, докато най-накрая той я притисна до стълбите.
— Качвай се горе да се преоблечеш.
В гласа му звучеше решителна нотка, но тя още не беше достатъчно пияна, за да тръгне с него.
— Няма ли да останем тук за през нощта?
— Под бащиния ти покрив? Едва ли — отвърна той насмешливо. — Ще прекараме краткия си меден месец в хотела ми.
— Не още, Джаред. Толкова е рано… Той я сграбчи здраво за рамото.
— Знам какво се опитваш да направиш, Корин, но няма да стане. Тази нощ е моя и искам и двамата да й се насладим.
— Можеш да й се наслаждаваш колкото си искаш, но аз едва ли ще успея — изсъска тя, раздразнена, че е проумял плана й.
— Не съм толкова сигурен — каза той с дяволска усмивка, която я накара да потрепери.
— Не искам още да тръгвам, Джаред.
Тя се намръщи, но номерът й не мина.
— Ако трябва и сам ще те кача горе — предупреди я той. — И ако не слезеш до двайсет минути, ще…
— Добре де — погледна го тя кръвнишки преди да се качи нагоре.
Флоранс я чакаше. Роклята в бургундско червено и пелерината бяха приготвени на леглото й.
— Тъкмо извадих дрехите ти, не мислех, че толкова скоро ще се качиш.
— Нито пък аз — отвърна Корин ядосано.
— Останалите неща, които ще са ти нужни, са изпратени вече в хотела.
— Кой се е разпоредил така?
— Мистър Бърк го уреди.
— Ти знаеше ли за това?
— Хайде сега, Кори. Не си мислила, че ще прекараш брачната си нощ вкъщи, нали?
— Просто не обичам някой да ми урежда нещата без мое знание.
— Е, ако беше обсъдила тези неща със съпруга си, сега нямаше да си толкова изненадана.
— Съпругът ми? А, да, щом говорим за него, по-добре да побързаме. Имаше нахалството да ме заплаши, че ще се качи тук горе, ако се забавя твърде дълго.
Флоранс се изкикоти.
— Нетърпелив е, така ли?
— Ще ме има само тази нощ и никога повече.
На път на хотела не си казаха нито дума. Корин се чувстваше малко замаяна от всичкото шампанско, което беше изпила, но това усещане бавно се изпаряваше заради гнева и страха й. Надяваше се да не усети нито една минута от това изпитание, но Джаред й беше попречил.
Апартаментът му в хотела беше голям и луксозен, един от най-добрите, които предлагаха. Гостната стая беше в тъмночервено и златно, с балкон, гледащ към града, а спалнята беше скрита зад двойна врата. Тя погледна натам с тревога, когато Джаред свали пелерината й и я хвърли на канапето. На масата видя съд, в който се изстудяваше шампанско.