Никога не беше изпитвала подобна тръпка, както сега, когато се притискаше към него. Разочарова се, когато я освободи от прегръдката си и взе ръката й за да я целуне. Отведе я до леглото и нежно я натисна да легне. За първи път тя можа да го огледа изцяло и беше удивена от гледката. Пред нея беше цялата му мощ, дългите крака, развитите мускули на гърдите и ръцете, и животинската му грация. Беше изключително силен мъж, груб, и тя изпитваше тръпка само при вида му.
Когато го хвана да й се усмихва, цялата почервеня. Дали видя възхищението й?
— Не исках да гледам — запъна се тя и още повече се притесни.
— Виждала ли си мъж преди? — спокойно я запита той.
— Не.
— Би трябвало да си ме видяла, когато…
— Не — призна бързо тя. — Държах си очите затворени.
Господи, независимо, че я беше прелъстил веднъж, тя си беше още девственица. Джаред се засмя от сърце и легна до нея.
— Толкова си невинна, Корин — каза й, когато обсипваше лицето й с целувки. — И толкова красива, толкова изящно нежна и чувствителна.
Погледът му бавно се плъзна от вълните на златистата й коса, надолу по гъвкавото й тяло. Последваха го ръцете и устните му. Корин започна да забравя неудобството си, когато почувства, че всяка част от тялото й изпитва наслада. Правил ли го е и преди? Не, не искаше да мисли за онзи път. Сега беше съвсем различно.
Когато разтвори краката й и се премести върху нея, тя почувства, че е готова за него. Устните му отново докоснаха нейните, преди да проникне в нея и целувката я накара да трепне.
— Знаеш ли колко много те желая, Корин?
Тя се вгледа в сивосините му, замъглени и полуотворени очи, и разбра.
— А ти желаеш ли ме?
Не изпита никакъв срам, когато отвърна:
— О, да, Джаред.
— Сега?
— Да, сега.
Тя зарови пръсти в гъстата му черна коса и наклони устните му към своите, като го целуна със страст, която не подозираше, че притежава. В този момент върхът на члена му потърси отвора и се плъзна гладко, все по-дълбоко, докато не го усети целия да пулсира в нея. Отначало беше невероятно нежен, движеше се в нея бавно, давайки й възможност да почувства изцяло всяко ново усещане. Тя сама забърза темпото, когато сладък екстаз обзе цялото й тяло. Посрещаше всеки следващ тласък с все по-дива ярост, мислейки, че това е върхът на блаженството, но я очакваше още. Твърде скоро тези последни тласъци я извисиха до най-божествения трепетен екстаз, който можеше да си представи.
След няколко секунди Корин се върна отново към реалността. А се страхуваше от това прекрасно изживяване. Каква глупачка! Но Флоранс не й беше казала, че ще е толкова хубаво. Защо, за бога, беше накарала Джаред да обещае, че това няма повече да се повтори!
Отвори очи, за да го погледне. Той също като нея бе зашеметен.
— Винаги ли е толкова хубаво? — понита тя замечтано, като прокара пръсти през косата му. Чувстваше се толкова добре, че въобще не й се искаше да помръдне.
— Не, любов моя — дрезгаво отвърна той. — Зависи от партньорите и дали страстта им е еднакво силна.
— Нашата беше, нали? — усмихна се тя.
Той нежно я целуна.
— Да, напълно — съгласи се той.
Джаред не искаше да си признае, че никога не му е било толкова добре. Не можеше да повярва на случилото се. Никога не беше имал жена, която да му се отдаде така страстно. О, изпитвал е такива диви танци на плътта, но нито веднъж толкова задоволително. Защо точно тази жена караше кръвта му да кипи, защо точно нея желаеше все повече и повече?
— О, Джаред — тя притисна лице към врата му и го чу как изстена. — Ужасно ми хареса. А на теб?
Обхвана лицето й с ръце и й се усмихна.
— Комплименти ли си търсиш?
— Май, че да — изкиска се тя.
— Беше прекрасна, Колина.
— Колина? Каза го и преди. Какво означава?
— Името ти на моя език.
— О! — каза тя разочаровано. Очакваше да е някоя ласка.
Джаред отново започна да я целува. Може би не трябваше да му казва, че е сгрешила като е искала да имат отделни спални. Може би и той се досещаше, и нямаше да иска да спазват това условие. Когато го усети да се движи в нея, бе сигурна, че и той ще я иска отново и отново.
Глава четиринадесета
— Будна ли си, Корин?
Тя се преобърна под чаршафите полусънена и откри, че мястото до нея е празно. Огледа стаята и видя Джаред да стои пред камината. Беше наметнал черен халат и държеше чаша с шампанско.
Корин се намръщи.
— Защо не поспиш?