— Човек не се жени всеки ден. Все още съм твърде възбуден, за да заспя.
Тя дяволито се усмихна.
— Не искаш ли да…
— Не мога да го правя толкова често, Корин.
— Изморих ли те? — подразни го тя.
— За момента — да.
— Върни се в леглото и ще те накарам да се почувстваш по-различно.
— За бога, ненаситна си! — възкликна той и поклати глава. — Но сега искам да си поговорим.
— Аз не — намуси се тя и се обърна по корем.
Джаред отиде спокойно до леглото и седна до нея.
— Хайде, кажи ми кога е следващото събрание на директорския съвет?
— Защо, за бога, искаш да знаеш това точно сега? — попита тя, заровила лице във възглавницата, без да го поглежда.
— Защото е важно за мен.
— Не знам, Джаред. Никога не ходя на съветите.
— Защо не?
Ръката му се плъзна по гърба й, а после надолу по бедрата й.
— Ти си най-големият акционер. Не се ли интересуваш от фирмата?
— Но за какво ми е? Така или иначе баща ми няма да ми позволи да контролирам дела си.
— Но вече си омъжена — напомни й той. — Той няма вече да се разпорежда с влога ти.
— С парите ми — не, но все още контролира дела ми във фирмата. Ще го прави, докато не прецени, че съм способна сама да се грижа за интересите си.
— Но вече имаш съпруг, който може да защитава интересите ти вместо теб.
— Баща ми трябва да ти има пълно доверие, Джаред, преди да ти прехвърли моите акции.
Ръката на Джаред спря да се движи.
— Но ти си ми съпруга, делът ни би трябвало да е един.
Тя се извърна към него.
— Защо го превръщаш в такъв голям проблем? Баща ми знае кое е най-доброто за компанията. Няма да злоупотреби с дела ми.
— Но това му дава пълен контрол върху фирмата.
— Така и трябва да бъде. Все пак семейството му е основало корабостроителницата. Какво те тревожи? Ще направиш добра печалба от инвестицията си. Фирмата няма да фалира.
— Ами ако кажеш на баща си, че вече си готова да поемеш дела си?
Корин се изсмя.
— Няма да ми повярва. Отлично знае, че не искам да се замесвам.
— Но ако опиташ?
— Той ще разбере, че идеята е твоя — сериозно му отвърна тя. — Отново ще те заподозре, че искаш да му отнемеш управлението на фирмата. Но ти не искаш, нали?
Джаред се изправи вцепенен.
— Разбира се, че не — каза той, като се опитваше на контролира гласа си и се запъти към вратата.
— Къде отиваш?
— Трябва да напиша едно писмо. Заспивай, Корин.
Костваше му голямо усилие да затвори тихо вратата на спалнята. Беше изпълнен с такава ярост, че високото столче на чашата му се счупи на две. Изведнъж от дланта му рукна кръв. Щеше да хвърли чашата върху отсрещната стена, но се спря и я пусна безшумно на дебелия килим.
Проклети да са Бъроуз! Хитро, подозрително копеле! Защо не му беше казал тази подробност? Беше се оженил за Корин напразно. Преди сватбата имаше известни подозрения, защо ги беше пренебрегнал. А сега…
Седна зад писалището и започна едно писмо. Плановете му се бяха объркали, но той нямаше да си замине, преди Бъроуз да узнае защо е идвал чак дотук. Самуел никога нямаше да забрави за срещата им!
След два часа завърши писмото до Самуел Бъроуз и съобщението до вестниците. Все още бе ядосан. Запъти се към спалнята, но не почувства ни най-малки угризения към жената, която спеше там. Тя най-много щеше да пострада от това, което възнамеряваше да прави, но и Бъроуз щеше да го заболи от срама й. Тя беше единствената му слабост — онова, което нараняваше нея, се отразяваше и върху него.
Джаред влезе в спалнята и отиде до леглото. Огънят не беше угаснат и той изцяло можа да види спящата Корин. Изражението му се размекна, докато гледаше нежната й красота и меките вълни на златистата й коса. Понечи да я докосне, но се спря.
Ядоса се отново. По дяволите, никакви угризения! Тя ще се съвземе, издръжлива е.
Като се насилваше да не поглежда отново към Корин, Джаред се облече, събра нещата си и напусна хотела. Отби се в редакцията на вестника и уреди съобщението му да се публикува на сутринта и да се пуска всеки ден в продължение на един месец. После отиде на Бейкън стрийт, последната му спирка, преди да хване първия влак на запад.
Беше три часа сутринта, когато икономът на Бъроуз му отвори с думите:
— Отново спешен случай, така ли, сър?
Джаред не можеше да отлага.
— Нямаше да съм тук в брачната си нощ, ако не беше така.
Брок изпъчи гърди.
— Да, сър. Веднага ще събудя мистър Бъроуз.
След по-малко от десет минути Самуел влетя в стаята по халат и чехли, косата му беше разчорлена от спането. Беше напълно събуден, но разстроен.
Джаред видя как той не смееше да запита какво се е случило.