Едмънд Бъркет отстъпил правата си върху новата къща, в чисто построяване участвал, и се преместил в града, по-близо до офиса на кредитната компания, която двамата братя били основали. Заради спречкването им Родни предоставил управлението на компанията на Едмънд и се заел е друга дейност — закупуване на земя.
На чужденците не било позволено да купуват земя в Хавай, но заради Ранел и нейните далечни хавайски прадеди, Родни могъл да закупи обширни територии по северния бряг на Оаху. Там той основал захарна плантация, която била далеч от конкуренцията с по-големите, но все пак достатъчно голяма, за да се включи в производството на острова.
С печалбата от продукцията и от кредитната компания, Родни започнал дърводелски бизнес. Отначало търгувал предимно с корабни компании, а после се заел със строеж на къщи. Натрупал неголямо състояние, което обаче изгубил през 1872 г., когато в икономиката настъпила голяма криза. Родни задлъжнял заради плантацията и накрая бил принуден да я изостави. Единствено кредитната компания просперирала в този труден период.
През това време бракът на Родни се разпадал. Безнадеждната меланхолия на жена му се отразила и на бизнеса му. След смъртта на Ранел, на Родни му трябвало доста време, за да се съвземе и да изправи бизнеса си отново на крака.
Родни Бъркет умрял при корабокрушение, оставяйки на двете си деца едно вече възстановено финансово състояние.
Единственият му син, Джаред, живееше сега в къщата на Беретания стрийт. Тази територия понастоящем бе част от Хонолулу. Сестрата на Джаред, Малиа, по-малка от него с десет години, обитаваше през по-голяма част от годината къщата на северния бряг на острова, построена на земята, която някога е била захарна плантация.
Джаред Бъркет бе доказал на всички, че е достоен да заеме мястото на баща си. Родни бе отгледал син, с който можеше да се гордее. Джаред беше от мъжете, които никога не скланят глава пред проблемите, колкото и тежки да са те, за което го уважаваха, но и малко се страхуваха от него.
В американското общество Джаред бранеше и се гордееше с хавайската си кръв. Хаитяните го смятаха за свой приятел.
След смъртта на майка му той стана мрачен и затворен в себе си. Това настроение бе съвсем естествено в началото, но не се промени и впоследствие. Мъката у Джаред растеше и се превръщаше в мъчителна омраза, която продължи да го разяжда шестнадесет години след смъртта на майка му.
Сега, след толкова години, надеждата да се очисти веднъж завинаги от тази омраза, дойде при Джаред с едно писмо.
На път за офиса на чичо си Джаред прочете писмото поне десет пъти.
Скъпи мистър Бъркет,
За мен е удоволствие да ви зарадвам с добри новини, толкова скоро, след като получих писмото ви. Наехте ме да открия някой си Самуел Бъроуз, който преди деветнадесет години е посетил островите, и това аз успях да сторя.
Следвайки инструкциите ви, започнах да търся в Бостън и след известни затруднения открих името му. Той е многоуважаван член на бостънското общество. Живее на Бейкън стрийт, в аристократичната част на града — Бак Бей. Известен е с корабостроителната си компания, една от най-големите в щата Масачузетс.
Без съмнение, това е Самуел Бъроуз, за когото ми писахте че трябва да открия. Ако желаете и занапред да ви служа, аз съм на ваше разположение.
Джаред пъхна писмото в джоба на белия си тропически костюм, когато каретата спря на форт стрийт. Погледна старата двуетажна розова сграда, която се нуждаеше от боядисване, но пък не изглеждаше по-зле от останалите къщи но улицата в тази част на града.
Офисът на Едмънд Бъркет беше на втория етаж. Джаред изкачи бавно стълбите, страхувайки се от предстоящата среща. Отношенията помежду им не бяха се променили. Доколкото можеше да си спомни, чичо му винаги е бил чужд на семейството му. Джаред се запозна с Едмънд, когато бе навършил седем години, въпреки че живееха на не повече от миля разстояние. Той знаеше, че Едмънд не поддържа връзка с роднините си на острова заради майка му.
Едмънд така и не се приспособи към смесеното население на островите. Като човек с предубеждения, той никога не прости на Родни, че се бе оженил за жена с хавайска кръв. Неодобрението му към Ранел се прехвърли и върху децата й, особено върху Джаред, който се гордееше с корените си. Въпреки че Родни и Едмънд се помириха след смъртта на Ранел, Едмънд остана безразличен към децата. Те, на свой ред, му отвръщаха със същата неприязън.