— За да не си губим времето с въпроси — Корин е добре. Спи спокойно и дори не знае, че съм тук.
— Тогава защо…
— Седнете, Бъроуз — Студено го прекъсна Джаред. Този път аз ще задавам въпросите. Защо, по дяволите, не ми казахте, че вие държите дела на Корин от фирмата и че той ще остане у вас, дори и след като тя се омъжи?
Самуел не само беше изненадан от въпроса, но и от студения тон на Джаред.
— Не е ставало въпрос.
— Според вас. Дори и след като поисках да се оженя за дъщеря ви ли сметнахте, че това не ме касае?
— Само за това ли се оженихте за нея, Бърк? — Самуел започна да се отчайва. Как не беше проумял, че има нещо странно в този брак?
— За да получите управлението на фирмата?
— Да! А името ми не е Бърк, а Бъркет.
— Бъркет? Защо използвахте друго име? Нищо не разбирам. Оженихте се за изключително заможна жена и може да си купите колкото искате корабостроителници.
— Не исках нея или парите й — каза злъчно Джаред. — Можехте да й спестите доста болка и унижение, ако не бяхте скрили тези подробности от мен, когато направих инвестицията си.
— Защо сте толкова обсебен от тази компания? Защо толкова я искате?
— Не я искам, Бъроуз. Исках да я съсипя, да фалира както и вие.
— По дяволите! Какъв е смисълът във всичко това?
Джаред хвърли писмото на бюрото му.
— Прочетете го! Ако трябваше да ви кажа на глас това, което е написано, щях да изгубя и малкото търпение, което ми е останало и да ви убия — каза Джаред с мъртвешки спокоен глас. — А сега четете!
Самуел изненадан погледна Джаред. Никой преди не го беше заплашвал. В този млад човек имаше толкова стаен гняв, който чакаше да бъде освободен. Той не можа да разбере много от нещата, които бяха казани.
Без повече да се двоуми, Самуел взе дебелото писмо и го прочете. Когато свърши, листът се изхлузи от ръката му и падна на бюрото. За няколко минути той не можа да се опомни и остана, забил поглед в една точка. После очите му срещнаха тези на Джаред.
— Вярно ли е? Ранел е мъртва?
Когато Джаред не отвърна нищо, той отново започна.
— През всичките тези години си мислех, че е жива. Чаках деня, когато Корин ще се омъжи и ще напусне дома, за да… Исках да опитам отново, Джаред, да убедя майка ти да тръгне с мен.
— За да разрушите отново живота й? — каза Джаред с мъртвешки тих глас. — Доста добре си свършихте работата първия път!
— Обичах майка ти!
— Не бихте могли — отвърна Джаред с горчиво презрение. — Ако беше така, нищо нямаше да ви попречи да се ожените за нея.
— Не смей да ми…
— Казах „нищо“! Знам за задължението ви към семейството, т.нар. дълг да спасите семейния бизнес. Е, спасихте го, нали — за сметка на майка ми!
— Съжалявам, сине.
— Не съм ви син! Имало е такава възможност и даже понякога ми се е искало да е така, тогава майка ми може би все още щеше да е жива. Толкова много ви обичаше, че не можеше да живее без вас. Пропи се. Прочетохте го в писмото, нали? Пияница! Само така можеше да забрави, че все още я желаете.
— Не знаех.
— Разбира се, че не — подсмихна се Джаред. — След като разрушихте живота на майка ми, вие просто се върнахте при жена си и дъщеря си. Не ви пукаше какво е станало след като сте напуснал Хавай, какъв ефект имаше посещението ви върху майка ми. След това тя повече не се интересуваше от мен и от баща ми. За нея ние вече не съществувахме. А баща ми беше почти съсипан от това. Разбирате ли, той я обичаше. Тя беше само негова в продължение на осем години, докато вие не се появихте, за да съсипете живота ни.
— Никога не съм го искал.
— Още не съм ви казал как тя почина, Бъроуз. Не сте ме питали. Не искате ли да знаете? — настървено попита Джаред, като започна да си припомня кошмара. Когато Самуел не отвърна нищо, той продължи.
— Една нощ тя навлезе в океана и се самоуби. Видях я как изчезва във вълните, но не можах да я достигна навреме. До сутринта не можах да я открия, когато най-накрая видях подпухналото й тяло, изхвърлено на брега.
— Сигурно е било нещастен случай, Джаред.
— Иска ви се да мислите така, нали? Но виждате ли, майка ми не можеше да плува, никога не се научи. Никога не се приближаваше до водата, дори и не нагазваше в нея.
След дълго мълчание Самуел прошепна.
— И ме обвинявате за всичко това.
— Исках да знаете защо съм дошъл дотук. Исках да ви съсипя, Бъроуз, но се провалих. Сега бих ви убил, но вече достатъчно съм страдал заради вас.
— Значи използвахте дъщеря ми, за да се доберете до мен. А с нея какво ще стане? Тя ви е съпруга и трябва да ви напомня, че за вас бе въпрос на чест?
Джаред горчиво се засмя.
— В мен няма и капчица чест. Не го ли разбрахте досега? А дъщеря ви си получи каквото заслужаваше.