— Нямате ли съвест?
— А вие? — запита Джаред. — Къде беше вашата съвест, когато писахте на майка ми, че си имате дъщеричка и че е станало по-добре, когато е решила да не идва с вас?
— Тя сама взе това решение, Джаред.
— Да, така е, но съжаляваше. Обвиняваше мен и баща ми, защото се чувстваше задължена да остане с нас. Но това нямаше да се случи, ако вие бяхте стоял настрана от нея. Какво право имахте да я търсите след толкова много години? Наистина ли сте очаквал да захвърли живота, който си е изградила и да замине с вас?
— Но аз не знаех, че се е омъжила.
— Но тя беше и вие въпреки това я помолихте да тръгне с вас. Вие убихте майка ми. Непряко, но е факт, че ако не бяхте вие тя все още щеше да е жива. Надявам се това винаги да ви тежи. Така поне пътуването ми няма да е съвсем напразно.
— Джаред, моля те — започна Самуел. — Трябва да ми повярваш, аз…
— Не! — отряза го остро Джаред. — Каквото и да кажете, го няма да изтрие омразата, която изпитвам към вас.
— А сега какво?
— Отивам си вкъщи. Компанията ви е в безопасност. Но поне не оставям семейството ви незасегнато — заяви Джаред със злобна усмивка. — Дъщеря ви няма да ви позволи да забравите, че сме се срещали.
— Какво искате да кажете?
— Корин няма да е особено щастлива на сутринта, нито пък вие. И ако си мислите, че можете да ми го върнете като развалите сделката ни, по-добре недейте. Ще ми достави огромно удоволствие да възбудя дело срещу вас. Така че редовно ще очаквам печалбата си и ще оставя тук адвокатът ми да се грижи за интересите ми. Не можах да ви съсипя, Бъроуз, но поне ще печеля от вас.
— Не ти искам злото, Джаред.
— На сутринта ще мислите другояче. Колко жалко, че Корин трябва да страда заради нещо, което сте направил преди да е била родена. Може да й предадете, че съжалявам за това. Но вероятно няма да има значение.
След тези думи Джаред гордо излезе от стаята, без да каже нищо повече или да погледне назад.
Самуел чу каретата да се отдалечава. Много чувства бушуваха в главата му, когато се свлече отново в креслото си, но тъгата го завладя напълно. Първата му и единствена любов беше мъртва. Бог да му е на помощ, как щеше да живее с това… и с факта, че вината беше негова?
Глава петнадесета
В понеделник сутринта бурята беше утихнала и до следобед всички следи от нея изчезнаха, освен няколкото локви тук и там. Небето беше чисто. Времето беше доста топло за Бостън през октомври. Градът направо блестеше. Но настроението на Бейкън стрийт не беше толкова бодро.
По обяд Корин се прибра сама вкъщи. Беше прекарала цялата сутрин в хотелския апартамент на Джаред повече объркана, отколкото ядосана. Изчака няколко часа, преди да слезе долу на рецепцията, за да разбере дали Джаред беше оставил някакво съобщение за нея. Там й казаха, че е напуснал хотела посред нощ без никакви обяснения.
Вкъщи разбра, че баща й се беше заключил в кабинета си веднага след посещението на мистър Бърк късно през нощта. Какво, по дяволите, ставаше?
Откри Самуел полегнал на бюрото си, а до него празна бутилка от ликьор.
— Татко?
Самуел вдигна замаяно глава. Корин зяпна при вида на измъченото му лице. Стори й се доста остарял.
— Болен ли си, татко?
— Просто изморен, Кори — отвърна той, като прекара трепереща ръка през косата си. — Чаках те. Всъщност очаквах да се върнеш по-рано.
— Значи знаеш, че се събудих сама тази сутрин. Къде е той, татко?
— Замина си, Корин. Няма повече да видиш съпруга си, ако въобще ти е съпруг. Господи, бракът може и да не е легален!
— Пиян ли си? — запита Корин.
— Би ми се искало, но за съжаление не съм. Изпих цяла бутилка и нищо. Нищо не може да удави истината.
— Каква истина? Какво искаш да кажеш „ако въобще ти е“ съпруг?
Тя вдигна чантата си.
— Брачното свидетелство е тук.
— Поглеждала ли си го?
Корин се намръщи и бързо извади документа от чантата си. Дишането й се учести, когато видя името изписано до нейното.
— Бъркет? Използвач с фалшиво име!
— Не — въздъхна Самуел, надявайки се, че документът е подписан с името Бърк. — Май, въпреки всичко, бракът ти е легален. Истинското му име е Джаред Бъркет.
— Нищо не разбирам, татко? За какъв дявол съм се омъжила?
— Един млад човек, изпълнен с такава омраза към мен, че е дошъл чак дотук, за да ме съсипе. Мислеше, че не е успял, но, за бога, направи го и още как.
Баща й щеше да се разплаче и това разкъса сърцето й.
— Какво се случи? Какво е направил с теб, когато беше тук миналата нощ?
— Просто ми каза истината, която се опитвах да отхвърля в продължение на деветнайсет години.