Самуел бутна писмото към нея.
— Ето. Тук всичко е обяснено. Имаш право да знаеш, че те е използвал, за да нарани мен.
Корин прочете писмото и замръзна, когато свърши.
— Той пише, че си убил майка му — зелените й очи се разшириха. — Какво иска да каже?
— Красивата ми Ранел се е самоубила. Господи, само да знаех какво ще й причиня с посещението си в Хавай.
— Обичал ли си я? — запита тихо Корин.
— Тя беше първата ми любов, както и аз на нея. Знаехме, че ще се оженим. Бяхме сигурни в чувствата си един към друг. Но после проклетата корабостроителница беше пред фалит и семейството ми ме накара да се оженя по сметка, за да я спася. Господи, защо ли го приех като свой дълг? И стана така, че се ожених за майка ти. Ранел замина за Хавай преди да успея да й кажа да ме чака. Изминаха много години, докато я открия. С майка ти не се разбирахме добре, а и все още нямахме деца. Почувствах, че е дошло времето да отида при Ранел и да я помоля да се върне при мен.
— И щеше да се разведеш с мама? — изненадано запита Корин.
— Да. С Ранел си принадлежахме — бяхме създадени един за друг. Не си представях обаче, че и тя може да е омъжена и да има дете.
— Джаред?
Самуел кимна.
— Дори и след като разбрах това, аз я помолих да замине с мен. Не трябваше да й казвам, че все още я желая. Не е могла да живее с тази мисъл. Тя не беше силна жена.
— Но не е тръгнала с теб. Сама е взела това решение — напомни му Корин.
— Как можеш да откъснеш седемгодишно дете от баща му, когото обожава или да го изоставиш? Можеш ли така лесно да разбиеш сърцето на мъжа, който те е боготворял? Ранел не можеше. После е съжалявала за решението си, но аз отново я разочаровах. Преди да успее да ми пише, аз й съобщих, че ще остана със съпругата си, защото ми се е родила дъщеричка. Писах й, че е станало по-добре като не е дошла с мен. Това напълно я е съсипало.
— Аз съм виновна — каза тъжно Корин. — Ако не се бях родила…
— Не! Ти нямаш нищо общо. Бил съм истински глупак да си мисля, че най-накрая ще имам тази, която съм желал най-много, любовта на живота ми. Но вече не бяхме същите хора. Беше твърде късно за нас. Само ако го бях разбрал преди да се опитвам да върна миналото — нямаше да ходя до Хавай.
— Разбирам защо Джаред те обвинява, но той греши. И ти също не трябва да обвиняваш себе си. Не си могъл да знаеш какво ще се случи.
— Толкова ме мрази, че е дошъл чак дотук, за да ме съсипе. Не съм виждал човек, изпълнен с такава омраза.
— Значи ме е използвал, за да се добере до теб — тя сви рамене сякаш това повече не я интересуваше. — Поне ми даде това, което исках и ако си мисли, че ще се разведа с него, защото ме е изоставил, греши. Поне за известно време трябва да крием, че си е заминат. После ще обясним продължителното му отсъствие с пътуване по работа. А най-накрая ще кажа, че е починал.
— Корин — въздъхна Самуел. — Джаред Бъркет искаше отмъщение. И въпреки че не успя да ме съсипе финансово, той все пак постигна целта си. Преди да замине, Джаред нанесе и последния си удар. Ето.
Той й подаде сутрешния вестник. Корин го погледна с тревожно предчувствие. В долния десен ъгъл на страница десета се мъдреше съобщение с плътни черни букви. То като че ли изскочи от страницата към нея.
Джаред Бърк уведомява, че младата му булка, Корин Бъроуз от Бейкън стрийт, се е показала като незадоволителна съпруга и на това основание той я изоставя.
Вцепенението й трая само за миг. После тя се изправи и започна яростно да къса вестника.
— Как смее! — изкрещя тя като напълно загуби самообладание. — И как смеят от този вестник да публикуват невярно съобщение? Ще ги съдя!
— Това ще е още по-срамно за теб, Кори — произнесе спокойно Самуел. — А и белята е вече сторена. Трябва някак да го преживеем.
— Ще си плати за това! За бога, направил го е да звучи сякаш аз…
От очите й потекоха сълзи.
— Това е лъжа! Не съм била незадоволителна!
— Корин, скъпа, никой няма да си го помисли.
— Няма ли? Него го няма — това поне е истина — и направи така, че всички да разберат, че ме е изоставил.
— Ако това въобще ще те успокои, Кори, Джаред ме помоли да ти предам, че съжалява за това, че те е използвал, за да се добере до мен. Май наистина го мислеше.
— Съжалява? — изсъска тя гневно. — Как ще се покажа пред хората? Няма да мога да изляза от тази къща, без да умра от срам.
— Това няма да трае вечно, Кори. Всяко чудо за три дни. По-добре ще е да заминеш някъде за малко. Ще започна процедурите по развода, докато те няма.
— Развод? И още един скандал за семейството? — тя свирепо го изгледа. — Не! Няма да има развод!