— Но сигурно…
— Не! Това иска и Джаред. Ще умра преди да дам на този жалък мръсник това, което иска. Остави го да се чуди защо не получава молба за развод. Дано това да го побърква. Надявам се да намери някоя, която да обича и за която да иска да се ожени. Обаче няма да може, защото никога няма да му върна свободата. Повярвай ми, рано или късно Джаред Бърк ще ти плати.
Глава шестнадесета
Гневът на Корин беше просто маска, зад която криеше ужасната болка, която в действителност изпитваше. От тази сутрин нататък тя отказа да мисли за брачната си нощ. Не искаше да си спомня нищо за Джаред освен неприятните му страни. Отказваше да излиза навън и не приемаше никой.
Флоранс първа забеляза промените, които настъпиха в Корин. Самуел също бе обезпокоен. Стана бледа, изчезна старото й чувство за хумор и не се интересуваше от нищо. Това, което най-вече тревожеше баща й, беше неприсъщата й мълчаливост. Вече не спореше, а по време на хранене не се включваше в разговорите. Единственото, което се изплъзваше от устните й беше „добро утро“ или „добър вечер“.
Покрай Кори Самуел забрави собствената си мъка. По никакъв начин не можеше да я измъкне от състоянието й. Не очакваше, че ще зарови глава в срама си за толкова дълго. Продължаваше да я насърчава да замине, но тя не искаше и да чуе.
— Само страхливците бягат — бяха думите на Корин, с които отказваше да обсъжда въпроса по-нататък.
Самуел се молеше нещо да извади дъщеря му от летаргията, в която беше изпаднала. Скоро молбите му се изпълниха.
— Заминавам за Хавай, татко — заяви Корин месец след сватбата.
Тъкмо сядаха да обядват, но Самуел изведнъж загуби апетит.
— Няма да го позволя!
— Татко, бъди по-разумен — каза спокойно Корин. Гласът й беше необичайно решителен. — Знаеш, че не можеш да ме спреш. А и сам предложи да замина за известно време.
— Не и за Хавай.
— Защо не?
— Джаред Бъркет вече доказа колко безскрупулен може да бъде — сурово й напомни Самуел. — Не искам отново да се изправяш пред този мъж.
— Не ставай смешен — отвърна тя. — Той ми е съпруг.
— О, за бога! Въобще не му пука за теб, Кори.
— И все пак ще отида, татко — в тона й имаше силна решителност. — Мисля, че пътуването ще ми подейства добре. А и Флоранс вече се съгласи да дойде с мен.
Самуел се облегна назад и поклати глава.
— Защо не оставиш нещата такива, каквито са? Забрави за Джаред Бъркет. Сигурен съм, че той вече те е забравил.
— Нищо не е свършило — каза Корин студено. Джаред искаше да ти отмъсти, но всъщност нарани мен. Нищо не съм му направила, за да заслужа това, което той ми стори. Той вярва в отмъщението. Е, и от мен направи вярваща.
— Корин, не можеш да кръстосваш шпаги с мъж като него — предупреди я Самуел. — Няма начин да го победиш. Той не играе по правилата.
— Аз също не възнамерявам да играя по правилата, а и не ме е страх от него.
— А би трябвало!
— Стига си се притеснявал — опита се да го успокои тя. — Обещавам да не правя глупости.
— Какъв по-точно е планът ти? — попита Самуел. — Трябва да си си наумила нещо, иначе нямаше да си толкова решителна.
Корин се засмя.
— Да, намислила съм нещо. Ще използвам някои от методите на Джаред Бъркет. Ще види какво е да се вдигне скандал около него в собствения му град.
— Какъв скандал?
— Скандал около безнравствената му съпруга.
— Корин!
— О, спокойно, татко — усмихна се тя. — Няма наистина да имам тълпа от любовници. Само ще създавам това впечатление. Приятелите на Джаред ще мислят, че съм уличница и че той не е никакъв мъж, щом не може да се справи с мен. Ще го посрамя пред приятелите му така, както той постъпи с мен.
— Мислиш ли, че той просто ще си седи и ще те остави да го правиш на глупак? Мислиш, че няма да се опита да те спре?
— Не може — отвърна Корин уверено. — Не може да ми държи сметка какво правя. Споразумяхме се преди сватбата.
По-късно следобед, вече спокойна, тя се съгласи да приеме Ръсел.
— Мръсникът заслужава да бъде бичуван! — заяви разпалено Ръсел, след като Корин му разказа всичко. — Как смее да те клевети така!
— Опита се да ме предупредиш за него — великодушно отвърна Корин. — Трябваше да те послушам!
Корин продължи с охота да му излага плана си. Внезапно Ръсел я изненада.
— Ще дойда с теб, Корин — заяви той.
— Защо ти е да го правиш? — запита Корин. — Няма да пътувам за удоволствие. Заминавам за Хавай с ясна мисия.
— Знам, но ще ти трябва придружител. Не можеш сама да се изправиш пред Бъркет.
— И баща ми мисли така — започваше да се ядосва Корин. — Иска ми се да не ме третирате като дете. Мога сама да се грижа за себе си и ще ви докажа.