— На мен ми харесва.
— Нямаше да ти хареса, ако това беше летният, а не зимният сезон — отвърна Флоранс. — Казаха ми, че е непоносимо топло за малихинас през лятото. Добре е, че ще си заминем преди това.
— Малихинас!
— Така хавайците наричат новодошлите — обясни Флоранс с известна гордост в гласа.
— О, наистина си добре информирана — ухили се Корин. — Трябва да ми разкажеш още някои неща.
Флоранс не се засегна от насмешливия тон на Корин.
— Няма нищо лошо в това да се поинтересуваш малко за страната, в която отиваш. Малко от пътниците бяха идвали тук, но капитанът знаеше доста.
— Права си — призна Корин. — Трябваше да използвам времето, докато бях на легло, и да прочета нещо за Хавай, вместо да проклинам белите стени.
— Можеш да го направиш, докато се възстановяваш, и без това ще отнеме няколко седмици.
— Е, колкото по-скоро се настаним, толкова по-скоро ще се възстановя. Къде е Ръсел?
— Отиде да се погрижи за багажа ни. Каза, че ще ни чака на пристанището с карета.
Преминаха през тълпата от хора на пристанището, посрещани от приятелски настроени хавайци в шарени дрехи, които носеха по един венец за всеки пътник. Други местни жители предлагаха пресни плодове. Група тъмнокожи момичета в ярки саронги танцуваха за пристигащите под звуците на музиканти.
На Корин й дадоха два венеца, но от мириса на цветята й се зави свят и тя почувства как стомахът й се преобръща.
— Махни ги оттук, Флоранс — каза тя, улавяйки се за ръката й.
— Ела.
Флоранс я отведе да седне върху един дървен сандък на сянка.
— Чакай тук. Ще ти купя малко плодове от търговците. Нищо чудно, че не можеш да ходиш, напоследък почти нищо не си яла.
Тя се върна след няколко минути с дебел резен ананас, увит в палмово листо и кошница с банани, кокосови орехи и гуава.
— Какъв е този плод?
— И аз не съм виждала такъв, но поне са пресни. Опитай от ананаса. Казват, че нямало нищо по-вкусно.
Корин доближи плода до устните си, но щом го помириса й се догади.
— Махни го.
— Какво ти става, Корин?
— Просто го махни — изстена Корин и стана бяла като платно.
— Корин, сигурна ли си, че не е нещо друго? — запита колебливо Флоранс. Не би трябвало да си още болна. Всъщност корабният лекар ми каза, че не би следвало въобще да се разболяваш при подобно леко пътуване.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би си бременна.
Корин се изкикоти.
— Не ставай смешна. Щях да знам, нали?
— Нима, както си обсебена от Джаред Бъркет? Кога за последен път имаше месечно неразположение? — натъртено я попита тя.
Корин не можа да отговори.
— О, не знам — произнесе тя неспокойно.
— Мисли!
— Можеше да си спомни само за онзи път, преди Джаред да я изнасили. Зелените й очи се разшириха и потъмняха в същия момент.
— Не!
— Няма смисъл да го отричаш, Кори. Този мъж е истински дявол.
— Не искам да имам негово дете! За бога, докога ще разрушава живота ми?
— Нямаш друг избор освен да износиш детето. То вече расте.
— Да, но не мога да го задържа.
— Ти решаваш — каза Флоранс със студено неодобрение. — Но сега трябва да решим къде ще го родиш. Сега вече не можеш да изпълниш плана си, не и в това положение. Може би трябва да се върнем обратно вкъщи.
Корин се намръщи при мисълта.
— По-добре да умра, отколкото пак да се кача на този кораб. Не, ще останем тук. Няма да се откажа от плана си. Само ще го отложа за известно време.
Глава осемнадесета
Корин излезе на сянка на големия открит балкон и пред нея се откри гледката на оживения град Хонолулу. Отпиваше лимонада и се мръщеше всеки път, щом усетеше бебето да мърда в нея. На скута й лежеше тетрадка. Трябваше да пише писмо на баща си, но нямаше настроение за това. Напоследък нямаше желание почти за нищо, освен да се самосъжалява.
Флоранс беше излязла на пазар, а Ръсел се забавляваше някъде извън къщи. Корин горчиво оплакваше насилствения си затвор, но сама бе решила никой да не я вижда в настоящото й състояние. Не можеше да поеме риска Джаред да узнае. Той никога нямаше да разбере за детето, тя идеше да се погрижи за това.
Скъпи татко,
Нищо не се е променило след последното ми писмо. Все още живеем в къщата, която наех горе на хълмовете Пънчбоул. Навсякъде са разцъфнали цветя и е много красиво. Всъщност не можеш да си представиш каква палитра от цветове грее в градината. Отгледах сама всички тези екзотични растения и цветя и научих доста за тях. Това би трябвало да ти подскаже какви са забавленията ми.